Снимка: iStock

Китай рязко повиши тона към Япония и заговори за „съществени ответни мерки“, след като премиерът Санае Такаичи определи евентуална употреба на сила в Тайванския проток като „ситуация, застрашаваща оцеляването“ на Япония. Коментарите ѝ отключиха нов дипломатически сблъсък, а държавни медии в Пекин вече говорят открито за санкции, ограничения в търговията и дори замразяване на икономически, дипломатически и военни контакти между двете страни.

Сигналът дойде от профила Yuyuantantian в китайските социални мрежи – акаунт, свързан с държавната телевизия и често използван като неофициален канал за бъдеща политика. В коментар през уикенда там се твърди, че Пекин „е напълно подготвен за съществени ответни действия“, включително санкции и търговски ограничения. Почти паралелно изданието на Народноосвободителната армия публикува текст на държавно свързан учен, който предупреди, че ако японската армия се намеси при евентуален конфликт в Тайван, „цялата страна рискува да се превърне в бойно поле“.

Кризата избухна след изказване на Такаичи в началото на ноември, че използване на сила около Тайван може да се тълкува като „застрашаваща оцеляването“ ситуация по смисъла на японското законодателство. Подобна класификация би дала правно основание Япония да подкрепи „приятелски страни“, които решат да реагират, включително със сила. Пекин гледа изключително чувствително на подобни коментари, тъй като смята самоуправляващия се Тайван за своя територия и не изключва възможността да го присъедини със сила.

Ескалацията идва само няколко седмици след като Такаичи се срещна с китайския президент Си Дзинпин и и двамата заявиха желание да подобрят отношенията. Сега този напредък е застрашен. Пекин вече предупреди китайските туристи и студенти за „нарастващи рискове“ при пътувания и пребиваване в Япония, а Хонконг също актуализира своите препоръки за пътуване. Такива предупреждения са прочетени от пазарите като сигнал за потенциална икономическа реторсия чрез удар по туризма и потреблението.

Секторът усети удара светкавично: акциите на туристически и ритейл компании в Япония се понижиха, а козметичният гигант Shiseido загуби около 9% от стойността си в понеделник. Китайските туристи представляват приблизително една четвърт от всички посетители в Япония годишно, а техните разходи са ключови за приходите на търговията на дребно, хотелите, ресторантите и атракционите. Изчисления на икономисти сочат, че евентуален по-дълготраен спад на китайските посещения, подобен на този при кризата от 2012 г., може да намали японския БВП с до 0,3–0,4 процентни пункта.

Токио реагира, като в понеделник изпрати високопоставен дипломат в Пекин в опит да охлади напрежението, съобщи обществената телевизия NHK. Посещението има за цел да подчертае, че японската позиция по сигурността не се е променила спрямо предишни правителства, въпреки по-рязката реторика. Предстоящата среща на лидерите от Г-20 в Южна Африка тази седмица може да предостави възможност Такаичи и китайският премиер Ли Цян да разговарят лично, въпреки че Пекин засега твърди, че подобна среща не е в плановете.

Официалният Токио вече определи китайското предупреждение за пътуване като „неприемливо“. Главният секретар на кабинета Минору Кихара заяви, че Япония ще продължи да настоява за „спокойна и конструктивна“ комуникация, но няма да отстъпва от принципната си позиция по сигурността в региона. Такаичи от своя страна защити думите си за Тайван и подчерта, че те са в рамките на съществуващото законодателство и съюзническите ангажименти.

Китай е най-големият търговски партньор на Япония, а държавните коментари в Пекин открито напомнят, че японските производители зависят от китайски суровини и компоненти – включително редкоземни елементи и ключови материали за автомобилната и електронната индустрия. Аналогичен спор през 2012 г. заради островите Сенкаку/Дяоюй доведе до месеци на бойкот на японски стоки и рязък спад на износа, което все още е жив спомен в японския бизнес.

Сегашното напрежение идва на фона на по-широко разместване в региона. Европа наскоро прие тайвански вицепрезидент на официално посещение извън транзитен контекст за първи път от над две десетилетия, което допълнително разгневи Пекин. Паралелно Тайван активизира дипломатическите си контакти с ЕС, в противовес на стратегията на Китай да изолира острова. В този контекст японските сигнали за възможна военна реакция при криза в Тайванския проток се вписват в по-широката картина на геополитическо притегляне между демократични държави и Пекин.

Освен туристическия натиск Китай демонстрира и готовност за по-широки действия. През уикенда четири кораба на китайската брегова охрана влязоха въоръжени в спорни води около островите Сенкаку/Дяоюй, контролирани от Япония, преди да се оттеглят. Подобни инциденти се възприемат в Токио като целенасочена демонстрация на сила и напомняне, че Пекин разполага с множество лостове – от военни патрули до търговски ограничения.

За премиера Такаичи това е първото голямо външнополитическо изпитание, откакто пое поста през октомври. Макар да се радва на относително висок рейтинг, японското общество е разделено по въпроса дали страната трябва да се включи в потенциален конфликт около Тайван. Проучване на Kyodo показва, че 48,8% от анкетираните подкрепят идеята Япония да упражни колективна самоотбрана в подобен сценарий, докато 44,2% са против. Всяка допълнителна ескалация – особено под формата на икономическа реторсия от страна на Китай – може да усложни задачата на правителството да се справя с инфлацията и забавящата се икономика чрез стимули, без да загуби обществена подкрепа.

Китай вече е показвал, че е готов да използва икономически инструменти като оръжие в политически спорове. През 2017 г. Пекин фактически наказа Южна Корея заради системата за противоракетна отбрана THAAD, като ограничи туристическия поток и затрудни дейността на корейски компании на своя пазар. По оценки на централната банка тогава това оряза около 0,4 процентни пункта от растежа на БВП на Южна Корея. Подобни сравнения са важни за Токио, където бизнесът се опасява, че туризмът, търговията на дребно, недвижимите имоти и авиосекторът могат да понесат сходен удар, ако настоящата криза се задълбочи.

Исторически отношенията между Китай и Япония са белязани от напрежение – от травмите от 30-те години на XX век и Втората световна война до споровете за острови и периодичните скандали около учебници и визити в светилището Ясукуни. Тайван добавя още един силно емоционален пласт към тези стари спорове. За Пекин всяка чужда препратка към защитата на острова е преминаване на „червена линия“, а за Токио безопасността на Тайванския проток е пряко свързана със сигурността на южните японски острови, като Йонагуни, който е само на около 100 км от тайванското крайбрежие.

Засега САЩ не са излезли с официална позиция за последния епизод от спора между Пекин и Токио. Вашингтон и Токио традиционно избягват да заявяват открито дали биха защитили Тайван с военна сила, предпочитайки да говорят за „поддържане на статуквото“ и „мир и стабилност в Тайванския проток“. Точно в тази зона на стратегическа двусмисленост сега се разиграва новият спор, в който икономиката, туризмът и пазарите служат както като поле, така и като инструмент на натиск.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.