Снимка: iStock

Пазарът на петрол дълго време живееше с идеята за своеобразен „OPEC put“ – негласната увереност, че при всяко по-сериозно потъване на цената картелът ще се върне към съкращения и ще стабилизира котировките. Последното проучване сред трейдъри и анализатори, което показва, че близо две трети не очакват OPEC+ да намали добива през 2026 г. дори при излишък на предлагане, всъщност е сигнал, че тази психологическа защита ерозира. Пазарът започва да приема, че стратегическият фокус на Саудитска Арабия и съюзниците ѝ се е изместил от „максимизиране на цената“ към „възстановяване на пазарен дял“, дори на цената на периодично болезнени спадове.

Контекстът е важен. След години на управление на пазара чрез съкращения, OPEC+ направи рязък завой през април, като реши ускорено да върне на пазара значителна част от спрения добив – около три четвърти от 3,85 млн. барела дневно са вече възстановени, и то приблизително година по-рано от планираното. Формалното обяснение е желанието да се отвоюва изгубен дял от американския шистов петрол и други конкуренти. Неформалното, но не по-малко реално, е политическо: Рияд търси по-дълбоки гаранции за сигурност от Вашингтон, а Доналд Тръмп ясно заяви, че иска по-ниски цени на горивата. В такава среда „отворените кранове“ се превръщат не само в икономическо, но и в геополитическо послание.

Парадоксът е, че тази политика се разгръща на фона на все по-настойчиви предупреждения за излишък на предлагането. Международната агенция по енергетика вижда риск от глобален излишък до 4 млн. барела дневно през 2026 г. – мащаб, който сме виждали само в екстремни ситуации като Covid-локдауните. При подобен сценарий логиката диктува или рязка корекция надолу в цената, или контрареакция от производителите. Въпреки това, мнозинството от запитаните участници на пазара не вярват, че OPEC+ ще „мигне“ пръв. Според формулировката на един от анализаторите, за да се върне групата към твърдо управление на цената, трябва да видим комбинация от видимо свиване на търсенето и спад на котировките под 50 долара за барел – тоест шок, а не просто неприятен спад.

Тук аналогията с 2014–2016 г. изглежда неизбежна. Тогава Саудитска Арабия също предпочете да тества пределите на шистовите производители и да защити дял, вместо да държи цената на всяка цена. Резултатът беше дълбок спад на петрола, тежки удари по баланси и бюджети, но и последващо „прочистване“ в по-високата част на кривата на разходите. Днешната ситуация не е копие – структурата на шистовата индустрия, балансите на компаниите и регулациите са различни – но логиката е сходна: OPEC+ изпраща сигнал, че е готов да понесе временна болка, ако това обезкуражи по-скъпите и по-опортюнистични играчи.

В същото време текущата цена около 64 долара за барел, след спад от 14% от началото на годината, вече поставя под напрежение бюджетите на редица OPEC+ страни. На хартия маржовете остават комфортни, но при амбициозни програми за капиталови разходи и социални трансфери фискалният дефицит на Саудитска Арабия и други производители се разширява. Това прави стратегията за „пазарен дял“ много по-рискова политически, отколкото изглежда от чисто пазарна перспектива. Колкото по-дълго цената стои в диапазон, който е неудобен едновременно и за производители, и за част от по-високорисковите компании, толкова по-голям става натискът върху OPEC+ да избира между две неудобни опции: да отстъпи и да реже, или да удвои залога и да рискува по-дълбок спад.

Допълнителен слой сложност идва от разминаването между прогнозите. Докато IEA чертае драматична картина на излишък, къщи като Goldman Sachs и HSBC очакват далеч по-умерено надвишение на предлагането, част от което може да бъде „погълнато“ от Китай чрез попълване на стратегическите резерви. Нефтът исторически е най-чувствителен към малки промени в баланса – един и същ диапазон от модели може да се тълкува от пазара или като „управляем излишък“, или като началото на лавина от излишни барели. Днес виждаме това в скептицизма на трейдърите: те не вярват в моментален колапс на цената, но също така не са готови да заложат, че OPEC+ ще ги спаси проактивно.

За инвеститорите ключовият извод е, че симетрията на риска се променя. От едната страна стои сценарий, в който OPEC+ се придържа към курса на възстановяване на пазарния дял, не реагира веднага на излишъка и допуска по-дълбоко слизане на цената в даден момент през 2026 г. Това би натиснало не само петролните компании, но и цялата енергийна верига – от услуги до високорискови шистови производители – и би могло временно да охлади инфлационния натиск глобално. От другата страна е сценарий, при който комбинация от по-слаб ръст на добива извън OPEC (САЩ, Бразилия, Гаяна), по-устойчиво търсене и евентуален геополитически шок (Иран, Русия, Близкия изток) принуждават OPEC+ да се върне към класически „маестро“ режим на управление на пазара. Тогава днешният скептицизъм може да се превърне в съвсем реален short squeeze.

Особено интересна е идеята, че OPEC+ може да изчака 2026 г. да „изиграе своята роля“, след което да обяви победа. Ако наистина видим забавяне на ръста на добив извън картела – нещо, което и BP допуска като възможно – тогава стратегическата сметка на Саудитска Арабия се променя. Първо се връщат обемите и се защитава дял, после се използва очаквано забавяне на конкуренцията, за да се стабилизират цените от по-силна позиция. В този наратив краткосрочната болка през 2025–2026 г. се продава като цената на дългосрочна стабилност.

На фона на всичко това най-големият риск за пазара не е самият факт дали OPEC+ ще реже или не през 2026 г., а това, че инвеститорите все още проектират стария режим върху новата реалност. Ако портфейлите са изградени с негласното допускане, че „под 70 долара OPEC винаги идва на помощ“, то волатилността при евентуален по-дълъг престой в диапазона 50–60 долара ще бъде много по-болезнена. Ако обаче се приеме, че картелът вече мисли в термините на дял и геополитически лостове, а не в термини на комфортна цена за бюджета в кратък хоризонт, картината се пренарежда: тогава пазарът на петрол отново прилича повече на истински конкурентен цикличен пазар, в който „подкрепата“ идва със закъснение и често след голяма корекция.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.