Концентрацията на пазара в шепа мегатехнологични компании създава усещането, че всичко вече е „изядено“. Индексът S&P 500 никога не е бил толкова зависим от първите си 10 компонента, а само три имена – Nvidia, Apple и Microsoft – държат над една пета от теглото му. На този фон все по-често се говори за „AI балон“, за прекалено високи оценки и за пазар, който се движи от FOMO, а не от фундамент. И все пак, когато погледнем през доходите, а не само през цените, картината се оказва много по-нюансирана: има група компании, които съчетават изключителен растеж на печалбата с оценки под собствените си исторически множители. Това не ги прави автоматично „евтини“, но ги отделя от образа на безумно надценени AI истории.

Филтърът, по който са подбрани тези 13 компании, е сравнително строг. Първо, всички идват от технологичния сегмент на Nasdaq-100 – тоест говорим за зрели, ликвидни бизнеси с водеща роля в своите ниши. Второ, всеки от тях има поне 10% годишен компаунден ръст на печалбата на акция за последните пет години, при положение че S&P 500 е растял с около 8,3% годишно. Трето, текущото им бъдещо съотношение цена печалба P/E е под средното им за последните пет години – тоест пазарът ги оценява по-консервативно, отколкото ги е оценявал в миналото, въпреки доказания ръст.

На практика това е дефиницията за „растеж на разумна цена“ в епоха на AI мания. Най-яркият пример, разбира се, е Nvidia: компанията показва почти 92% годишен ръст на EPS за последните пет години, а forward P/E около 29 пъти изглежда изненадващо умерено, когато го сравним със средното ѝ историческо ниво от над 52 пъти. Причината не е в срив на оценката, а в експлозивен ръст на печалбите – консенсусните прогнози очакват още около 50% годишен ръст на EPS през следващите две години. Тоест графиката се „нормализира“, защото знаменателят догонва цената.

Сходна, макар и по-тиха история, виждаме при NXP Semiconductors и ON Semiconductor. И двете компании имат впечатляващ исторически ръст на печалбите – над 60% годишно за NXP и близо 48% за ON – но в момента минават през циклично забавяне, свързано с по-слабия автомобилен и индустриален сегмент през 2025 г.

Пазарът наказва тази краткосрочна слабост: ON е надолу с около 24% за годината, NXP също е в лек минус, а forward P/E и при двете е под историческите им средни. Интересното е, че при NXP прогнозите за следващите две години са за сдържан, но положителен ръст на приходите и печалбите, докато при ON очакванията са за лек спад – тук дискаунтът носи ясно послание за цикличен риск.

При Fortinet, Autodesk и Synopsys картината е друга: това са софтуерни и IP бизнеси с висок марж, които растат с между 33% и 43% годишно по EPS за последните пет години, но пазарът им дава по-ниски множители спрямо собствената им история заради шумовете около това как AI ще промени класическия enterprise софтуер. От гледна точка на фундамент, това са „качествени растежни истории“, при които рискът е повече в наратива, отколкото в числата.

Meta и Microsoft са двата „тежки“ магнитофона в този списък. Meta има около 30% исторически ръст на EPS и forward P/E малко над 20 пъти – под собственото ѝ петгодишно средно и далеч от ексцесите от 2021 г. При това прогнозите за следващите две години са за близо 20% ръст на приходите и над 15% ръст на EPS, въпреки масивните инвестиции в AI инфраструктура. Microsoft, макар и с по-умерен петгодишен EPS CAGR около 19%, остава пример за „скъп, но заслужено скъп“ бизнес: икономика на мащаба, диверсифицирани потоци, доминираща роля в облака и корпоративния софтуер. Тук forward P/E около 29 пъти изглежда високо спрямо пазара, но когато го сравним с очакван 15–18% годишен ръст на приходите и печалбите, оценката е по-скоро напрегната, отколкото ирационална. Meta и Microsoft са добър пример защо концентрацията в индекса не е задължително „балон“, ако именно тези компании генерират непропорционален дял от печалбите – в случая около 26% от общия нетен доход на S&P 500.

В сянката на AI инфраструктурата стоят и „спящите гиганти“ на паметта и литографията – Micron и ASML. Micron има близо 26% исторически EPS CAGR, но ключовото е, че прогнозите за следващите две години са за експлозивен ръст – над 30% годишно при приходите и почти 57% при печалбите, докато бъдещото P/E е около 13 пъти, значително под историческия му среден множител. Това е класически пример за цикличен бизнес на ръба на ниската база, който навлиза в период на силен upswing, докато индексните инвеститори още преработват шока от предишния спад.

ASML, монополистът в EUV машините, комбинира около 26% исторически EPS ръст с около 11% очакван ръст на приходите и 18% на печалбите в следващите две години; forward P/E над 33 пъти е все още солидно, но отново под собственото му историческо ниво. Тук логиката е ясна: без ASML няма AI чипове в дългосрочен план, а всяка корекция в акцията е по-скоро функция на тактически страх, отколкото на структурна промяна.

Adobe, Intuit и Fortinet са пример как пазарът наказва дори компании с отлични финансови резултати, когато наративът около AI е мъгляв. Adobe губи около една четвърт от стойността си през 2025 г., въпреки че приходите растат с двуцифрен темп, а бизнес моделът е почти изцяло абонаментен. Любопитното е, че тук forward P/E едва около 14 пъти е не просто под собствената история, а дори под общия пазар – нещо рядко за толкова доминиращ софтуерен играч. Intuit и Fortinet също комбинират силни исторически и очаквани темпове на растеж (EPS CAGR 14–43% и прогнози за 13–15% през следващите две години), но пазарът държи умерени множители, защото все още не е сигурен дали AI ще бъде чист плюс за техния модел или частично ще ерозира pricing power-а им. Точно тези „облаци над главата“ често създават най-добрите входни точки за дългосрочни инвеститори, стига бизнесите да запазят конкурентните си предимства.

За да съберем картината на едно място, по-долу е обобщена таблица с 13-те компании, включваща историческия им EPS ръст, текущия forward P/E спрямо петгодишната средна оценка, 2025 ценова промяна и прогнозирания двугодишен ръст на печалбата на акция:

Таблицата добре илюстрира защо „концентрацията“ на пазара не е еднозначно зло. Повечето от тези компании растат по-бързо от S&P 500 и Nasdaq-100 както исторически, така и по прогноза, а в същото време търгуват на оценки, които са под техните собствени исторически множители. Да, не всички са евтини спрямо пазара – forward P/E на Nvidia, Microsoft или ASML все още е значително над този на S&P 500 – но когато насреща стои 30–50% годишен ръст на печалбите и доминираща пазарна позиция, това е по-скоро премия за качество, отколкото „балон“. Истинската задача за инвеститора не е да бяга инстинктивно от големите имена, а да прецени къде ръстът на печалбите оправдава цената и къде вече плаща за мечта без фундаментална опора.

В този контекст подходът „избери 13-те най-бързо растящи на отстъпка“ не е магическа рецепта, а разумна стартова точка за по-дълбок анализ. Следващата стъпка е качественото разбиране на всеки бизнес: устойчивост на маржовете, бариери за навлизане, цикличност, регулаторни рискове, капиталова дисциплина. Само така констатацията „ръст на разумна цена“ може да се превърне в дългосрочно предимство, а не в поредния списък с модни тикери в епохата на AI.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.