Снимка: iStock

Германските компании продължават да наливат милиарди в китайската икономика, въпреки че правителството все по-настойчиво предупреждава за рисковете от прекомерна зависимост. Данните от Mercator Institute for China Studies показват, че корпоративните инвестиции са нараснали с €1.3 млрд. между 2023 и 2024 г., достигайки €5.7 млрд., като автомобилната индустрия остава най-силно изложена на Китай.

Според източници, запознати с вътрешните разговори, правителствени представители и бизнес лидери обсъждат проблема от месеци, но почти няма конкретни мерки. В Берлин има нежелание да се намесва в инвестиционните решения на частния сектор, а едновременно с това компаниите не виждат достатъчно стимул да променят курса. В големите производители доминира мнението, че печалбите в Китай са твърде значими, за да бъдат жертвани без ясна политическа рамка или финансова подкрепа от държавата.

Тази седмица вицеканцлерът и финансов министър Ларс Клингбайл заминава за Пекин, след като канцлерът Фридрих Мерц публично предупреди бизнеса, че прекалената зависимост от Китай може да се превърне в стратегически риск. Посланието обаче остава с ограничено въздействие. Китай вече е най-важният пазар за BMW, Mercedes-Benz и Volkswagen, които ускоряват инвестициите си в местно производство, електромобилни платформи и съвместни проекти с китайски технологични компании.

Само автомобилният сектор е отговорен за около две трети от германските инвестиции в Китай през последните пет години, а между 2023 и 2024 г. този дял е продължил да расте. BMW финализира проект за около €3.8 млрд. за батерийни мощности в Шънян. Mercedes измести годишната си стратегическа среща в Пекин и разработва модели, предназначени единствено за китайския пазар. Volkswagen също разширява сътрудничеството си с местни компании и описва Китай като „втори домашен пазар“.

Извън автомобилите тенденцията е подобна. Химическият гигант BASF откри €8.7 млрд. комплекс – най-голямата инвестиция в историята на компанията. Bosch разширява развойната си дейност в Китай, докато съкращава позиции в Германия. Средно инвестициите на германски компании в Китай през последните пет години достигат €5.2 млрд. годишно, значително над нивата от предходното десетилетие.

Алтернативите обаче са скъпи. Производителите признават, че преместването на веригите за доставки към Европа, Индия или Северна Америка води до по-високи разходи и години на преструктуриране. Според индустриални асоциации това прави де-рискинга почти невъзможен без държавна подкрепа – от субсидии за енергия до намаляване на бюрокрацията. Засега Берлин не предлага мащабни инструменти, а политическата фрагментация затруднява приемането на реформи.

Същевременно някои по-малки германски компании вече са предприели обратния курс. Фирми като 4Jet преместиха част от дейността си към Индия и други пазари, след като преди години разчетоха риска от китайските индустриални политики. Според тях моделът на Пекин е предвидим: бърза експанзия чрез субсидии, последвано от свръхпроизводство и агресивен ценови натиск върху международните конкуренти. Пример е инициативата „Made in China 2025“, която изведе страната до водещи позиции в батерии, електромобили, соларни технологии и машиностроене.

Ситуацията придобива допълнително измерение след последните прекъсвания в доставките на чипове от Nexperia – китайска компания с база в Нидерландия. Според автомобилни производители, само няколко дни без доставки са поставили производството под риск, а напълно стабилно решение все още няма. Данните на германския икономически институт IfW също показват, че износът към Китай намалява, докато зависимостта от китайски компоненти расте – тенденция, която според експертите може да доведе до „постепенно изпразване на индустриалната основа на Германия“.

Политическият натиск за промяна се увеличава. Новото германско правителство постави де-рискинга сред приоритетите си и създаде Съвет за национална сигурност. На първото му заседание миналата седмица служителите са се договорили да подготвят план за диверсификация на суровините до края на годината, както и по-широка стратегия за икономическа сигурност през 2026 г. Мерц обаче беше категоричен към бизнеса: рискът от прекомерно сближаване с Китай е изцяло корпоративен.

„Това е ваш риск, ако нещата се объркат — не идвайте при нас за помощ“, предупреди канцлерът, като подчерта, че Пекин разполага с реалната власт да прекъсне доставки или да блокира компании почти мигновено.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.