Снимка: iStock

Вчера беше тежък ден за американските пазари, като се наблюдава срив, при който за броени часове бяха изтрити над един трилион долара пазарна стойност. Индексът S&P 500 загуби около 800 милиарда долара, Dow Jones се понижи с над 800 пункта, а технологично ориентираният Nasdaq бе поведен надолу от имена като Nvidia, Broadcom и Alphabet.

Дори компании извън сърцевината на „историята за изкуствения интелект“ като Disney видяха понижение от над седем и половина процента след разочароващи резултати. На повърхността изглежда като внезапна паника. В дълбочина това е комбинация от натрупано надценяване, променящи се очаквания за лихвите, страх от прегряване на инвестициите в изкуствен интелект и опасно информационно затъмнение откъм макроикономически данни.

Първият пласт е чисто ценови. Технологичните акции – и особено компаниите, свързани пряко или косвено с изкуствения интелект – от месеци се търгуват със значително завишени оценки спрямо исторически нива. Пазарът прие, че „новата платформа“ на изкуствения интелект оправдава по-високи коефициенти, по-агресивни очаквания за ръст на приходите и печалбите, по-смело задлъжняване с цел изграждане на инфраструктура. В един момент обаче всяка история стига до точка, в която очакванията се оказват толкова напред спрямо реалността, че дори малка промяна в настроенията води до голям ценови ход. В тази среда всяко разклащане – като слаб отчет, по-строга тоналност от страна на централната банка или шум около потенциално „спукване“ на балон – действа като спусък, който освобождава натрупаната енергия.

Втората линия е паричната политика. От месеци инвеститорите живеят с надеждата, че Федералният резерв ще продължи да намалява лихвите и така ще направи настоящите високи оценки по-лесни за защита. Когато надеждите за намаление на лихвата през декември започнаха да избледняват, това автоматично удари най-силно онези сегменти, които разчитат най-много на ниските лихви – технологиите и растежните истории, където по-голямата част от стойността е в далечното бъдеще. По-високата или по-дълго задържана реална лихва свива настоящата стойност на тези бъдещи печалби, а това означава по-ниска оправдана цена при същия бизнес модел. Сривът в един ден всъщност е концентрирано пренаписване на тези очаквания.

Третият фактор е информационната мъгла, създадена от най-дългото правителствено блокиране в историята на Съединените щати. Месеци наред ключови статистически доклади за пазара на труда и инфлацията не излизаха навреме. Когато данните за заетостта за октомври бяха частично публикувани, те съдържаха само оценка за новите работни места, без официален показател за безработицата, тъй като не са били събрани достатъчно надеждни анкети. Това не е типично за най-голямата икономика в света. За инвеститорите то означава, че те вземат решения за трилиони долари при осезаем недостиг на информация. В такава среда отрицателна изненада или промяна в тона се възприема по-драматично, защото пазарът няма стабилна „мрежа от данни“, в която да я постави.

Четвъртият, много чувствителен пласт е свързан с изкуствения интелект. През последните години той се превърна в основен двигател на оценките на големите технологични компании. Новината, че акции на компании с голяма експозиция към инфраструктура за изкуствен интелект коригират силно, не е просто технически детайл. Когато имена като Microsoft, Oracle или Palantir започнат да търпят двуцифрени спадове за месец, това е сигнал, че пазарът поставя под въпрос устойчивостта на инвестиционния цикъл в тази област. В случая с Oracle спад от около двадесет и пет процента за месец се свързва с дългово финансирани планове за разширяване и с притеснения около загуби от големи проекти за инфраструктура, обвързани с изкуствения интелект. Накратко, елиминира се допускането, че всяка вложена сума в тази нова „златна мина“ ще се изплати безболезнено.

Допълнителен катализатор за паниката са публичните предупреждения от уважавани фигури във финансите. Когато ветерани като Марк Мобиус и ръководители на водещи инвестиционни банки започнат открито да говорят за възможна корекция до четиридесет процента в акциите, свързани с изкуствен интелект, това не остава незабелязано. Част от участниците реагират превантивно – намаляват експозиция, затварят печалби, продават позиции с най-голям риск. Други просто се плашат от идеята да не се окажат последни на изхода. Когато тези две групи действат едновременно, се получава едно от онези „дни на натиск“, в които продажбите се самозахранват.

Важно е да се подчертае, че макар загубата на над един трилион долара за ден да звучи катастрофално, това не означава, че реалната икономика се е свила с толкова. Финансовите пазари по-скоро пренастройват оценките си за бъдещите печалби и за цената на парите. За бизнеса обаче има реални последици. Компании, които разчитат на висока капитализация, за да финансират нови проекти или придобивания, изведнъж се оказват с по-скъп достъп до капитал. Проекти за мащабни вложения в инфраструктура за изкуствен интелект може да бъдат отложени, преструктурирани или орязани. Ръководствата са принудени да обясняват на бордовете и акционерите защо стратегия, изглеждала непоклатима преди няколко месеца, днес изисква по-внимателно темпо и по-сериозен контрол на дълга.

За инвеститорите, включително в Европа и България, този ден трябва да бъде прочетен не като предупреждение да се бяга от пазара, а като напомняне за рисковете от прекомерна концентрация. Когато портфейлът е твърде силно насочен към един сектор, една тема или една „магическа“ история, всяка промяна в настроенията около тази история се превръща в удар по цялото богатство. Сривът в американските индекси е ясен пример как съчетание от надценяване, несигурност за лихвите, информационен вакуум и страх от прегряване в изкуствения интелект може да произведе един ден, в който сметката за оптимизма се плаща наведнъж.

Какво бих направил аз в подобна ситуация? Не бих се опитвал да позная дъното на пазара в деня на срива, нито да го обявявам за край на възхода. Вместо това бих използвал такива дни като стрес тест за собствената стратегия. Бих прегледал експозицията към технологични и компании, свързани с изкуствения интелект, и бих се запитал дали техният дял в портфейла не е прекалено висок спрямо моя толеранс към риск и спрямо времевия ми хоризонт. Бих обърнал внимание на баланса между сектори, на качеството на балансите на компаниите, които държа, и на това доколко инвестирам в истории, а не в бизнес модели. И най-важното – бих приел, че пазарът може да изтрие един трилион долара пазарна стойност за ден, но истинската ми защита не е в прогнозата за следващия ход на индекса, а в дисциплината, с която управлявам риска през целия цикъл.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.