Снимка: Istock

Пазарният подем, задвижен от изкуствения интелект, продължава да очарова инвеститорите, но анализът на Goldman Sachs напомня, че всяка еуфория носи в себе си семената на собствената си корекция. Банката не обявява връх, но разчита сходства със златната епоха на dot-com балона от 1998–2000 г. — този път с по-стабилен фундамент и различен тип лостов ефект. Тогава пазарът беше изграден върху обещания без приходи, днес AI-гигантите носят реални печалби и позитивен паричен поток. Разликата не е в ентусиазма, а в капацитета да се поддържа.

Според Доминик Уилсън и Вики Чанг от Goldman, ключовият индикатор за балон е откъсването на цените от фундаменталната стойност. Засега това не се наблюдава. Приходите на водещите компании остават устойчиви, маржовете са силни, а домакинствата не са под натиск. Лостовите нива в корпоративния сектор са умерени, спредовете при корпоративните облигации не са се разширили, а волатилността на акциите не е излязла от историческите граници. Това различава сегашния цикъл от хаоса на 1998 г., когато Азия се тресеше, Русия фалира, а LTCM едва не срина световната ликвидност.

И все пак има съпоставими модели. Компаниите като Meta и Alphabet започват да се финансират активно през дълга, а партньорствата между OpenAI, Amazon и Nvidia показват класическите белези на „вендор финансиране“, които предшестваха пиковете в предишни цикли. Федералният резерв вече облекчава без рецесия — нещо, което в историята често се случва в късен етап на икономическия подем. Когато евтиният капитал и новите технологии се срещнат, пазарът винаги намира оправдание за високи оценки.

Goldman отбелязва, че еуфорията около AI не е празна — тя е подкрепена от производителност и реални приложения. Но динамиката на очакванията може да изпревари реалността. При P/E и P/S коефициенти, които вече отразяват ръст за години напред, малко сътресение в рентабилността или регулаторен натиск може да превърне разширените оценки в катализатор за корекция. Истинският риск е психологически: когато пазарът започне да търгува идеи, а не приходи, границата между иновация и спекулация се стопява.

Банката предлага прагматичен подход — не излизане от сектора, а интелигентно ограничаване на риска чрез опции и диверсификация. Покупката на call опции дава достъп до потенциала без излагане на пълния спад. Подобна стратегия признава, че AI може да продължи да расте, но поставя хедж срещу внезапно охлаждане на ентусиазма. Това е подходът на институционалния реализъм: участие без илюзии.

В исторически план подобни фази на „умерен балон“ могат да продължат години. В края на 90-те пазарът се покачваше още осемнайсет месеца след първите предупреждения за прегряване. Но когато капиталът стане прекалено евтин, а очакванията — прекалено перфектни, всеки дисонанс се наказва. Днешната среда напомня тази граница: рационална еуфория, която живее от собствената си убеденост.

Добре е инвеститорите да се замислят, не дали да запазят участието си в AI-експозиции, а дали портфейлите им са добре балансирани с кеш и защитни активи, наблюдавайки кредитните спредове и корпоративния дълг като барометър за идваща умора. Истинският връх рядко се вижда в цените — той се усеща в тона. А този тон вече звучи малко прекалено уверен.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.