Снимка: Istock

Американските пазари започват ноември с най-слабия старт от април насам, и този път причината не е инфлацията или Фед, а политическата парализа. Продължаващото вече над месец блокиране на федералното правителство се превръща в най-дългото в историята, оставяйки инвеститорите без достъп до официални икономически данни и без ориентир за реалното състояние на икономиката. Липсата на информация сама по себе си се превръща в риск. Без официални отчети за труда, продажбите и производството, пазарът започва да се ориентира по вторични сигнали и слухове – рецепта за повишена волатилност. В такава среда всеки негативен намек тежи двойно.

Джоунс, S&P 500 и Nasdaq започват месеца с поредица от спадове, които напомнят априлската корекция след тарифните заплахи на Тръмп. Индексите са само 2,4% под рекордите си от края на октомври, но нервността вече е осезаема – това не е рутинно прибиране на печалби, а преоценка на риска. Ако блокадата в Конгреса се проточи до Деня на благодарността, както предупреждават анализатори като Джейми Кокс от Harris Financial, корекцията може да се материализира напълно.

Основната тревога е липсата на данни. Без правителствени отчети инвеститорите са принудени да гледат към частни източници – като доклада на Challenger, Gray & Christmas, който показа рязък ръст на съкращенията през октомври. Пазарът реагира остро, защото в отсъствието на официален трудов доклад подобни сигнали се превръщат в мярка за реалността. Паралелно, индексът на потребителското доверие на Университета на Мичиган се срина до най-ниски нива от юни 2022 г., което подсказва, че домакинствата усещат несигурността, въпреки че борсата все още е близо до върховете. Само инвеститорите с големи акции портфейли запазват оптимизма си – типичен когнитивен дисонанс в късен цикъл.

Зад този фон стои и друг по-дълбок страх – дали вярата в изкуствения интелект не е надценила реалната производителност. След еуфоричния ръст през лятото технологичният сектор записа най-слабата си седмица от април: спад от над 4%, при който дори лидерите на AI в S&P 500 загубиха импулс. Пазарът, който няколко месеца наред награждаваше иновацията без да гледа оценките, започва да усеща собствената си тежест. Индексът е изключително концентриран – пет компании диктуват над една трета от доходността му. Когато върховете станат твърде тесни, рискът от верижна корекция нараства.

Финансовите съветници се опитват да смекчат паниката, напомняйки, че спадовете са „нормални“, но истината е, че този път има системен компонент. Продължителната блокада не само спира държавните плащания, но удря потреблението, въздушния транспорт и федералните програми – тоест самия кръвообращение на икономиката. Goldman Sachs вече изчислява потенциален удар от 1,15 процентни пункта върху годишния растеж, ако парализата продължи шест седмици. Това може да не изглежда драматично на хартия, но идва в момент, когато корпоративните печалби са на ръба между разширяване и стагнация.

В макроизмерение ситуацията изостря един познат риск – когнитивното напрежение между възприятие и реалност. CRF, или „когнитивен риск“, се покачва, когато пазарът усеща нещо, което още не вижда в данните. В момента волатилността е все още ниска, но напрежението расте – класическа фаза на латентен риск. Това е периодът, в който професионалните инвеститори започват да намаляват експозиции, а широката публика все още вярва, че спадът е временен.

В исторически контекст подобни месеци често предшестват по-широки корекции – не поради паника, а поради информационен вакуум. Пазарите мразят мълчанието повече от лошите новини. Ако политическото бездействие продължи, липсата на прозрачност ще прерасне в недоверие, а недоверието – в продажби.

Какво бих направил аз? Бих приел, че в краткосрочен план не се борим с пазарен риск, а с когнитивен. Когато пазарът не знае, той спекулира, и това не е среда за агресивни позиции. Бих запазил ликвидност, намалил експозиции към свръхтегловни технологии и бих следял сигналите от потребителските разходи като барометър за реалната икономика. Истинската възможност идва не когато пазарът е уверен, а когато страхът е рационален.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.