Снимка: iStock

Технологичните революции рядко се случват без криза на идентичността. OpenAI – символът на изкуствения интелект и новата икономическа ера – днес изглежда уловен именно в такава криза. Компанията, която стои в основата на най-бързо растящата технологична вълна на XXI век, се оказва принудена да защитава не толкова своето бъдеще, колкото своята финансова логика.

Самият факт, че главният финансов директор на OpenAI, Сара Фрайър, трябваше да обяснява публично, че компанията не търси държавен „backstop“ – т.е. гаранции от американското правителство – говори достатъчно. След като първоначално намекна на форум на Wall Street Journal, че Вашингтон може да има роля в подпомагането на OpenAI чрез гаранции по заеми, думите ѝ предизвикаха бурна реакция. Последваха два бързи „отстъпа“ – първо в LinkedIn, а после и от самия Сам Алтман, който в дълъг пост в X (бивш Twitter) увери, че компанията „не търси спасителен план“.

Но финансовият контекст, в който това се случва, е по-смислов от самите опровержения. OpenAI е обявила намерение да инвестира над 1 трилион долара в инфраструктура, чипове и изчислителна мощност – сума, несъразмерна спрямо отчетените $13 милиарда приходи за 2025 г.. Тази аритметика не изисква критик; тя сама по себе си е въпрос. Когато инвеститорът Брад Гърстнър попита Алтман в подкаст как компания с такива приходи може да изпълни подобен ангажимент, изпълнителният директор реагира не с обяснение, а с раздразнение: „Брад, ако искаш да продадеш акциите си, ще ти намеря купувач. Достатъчно.“

Реакцията бе кратка, но показателна. Сцената, в която Сатя Надела от Microsoft се усмихва неловко, за да омекоти напрежението, вече се разпространява из социалните мрежи като символ на новата фаза на AI – не еуфорията от прогреса, а напрежението от реалността. Пазарът вече не пита дали изкуственият интелект ще промени света, а кой ще плати цената за това.

В този момент OpenAI, може би без да осъзнава, премина в нова роля – от символ на иновацията към обект на обществена и институционална отговорност. Компанията не е публична, не подлежи на регулаторни разкрития, не носи задължението да отговаря пред акционери, но вече заема централно място в икономическата и политическата инфраструктура на САЩ. Затова и репликата на Фрайър за държавни гаранции бе толкова чувствителна: тя засегна сърцевината на въпроса – ако OpenAI е „национален стратегически актив“, кой поема риска, ако експериментът се окаже твърде скъп?

Алтман очевидно не иска да чуе този въпрос. В последните си публични изяви той настоява, че не мисли за IPO, защото публичният пазар „ще наложи ограничения върху визията“. Това може да е вярно, но същевременно е и признание – OpenAI има „ненаситни финансови нужди“, както отбелязват анализаторите, и всяко забавяне на капиталовите потоци би могло да ограничи темпа на иновациите. Така компанията се намира в рядко срещано състояние: твърде голяма, за да остане стартап, но твърде нестабилна, за да бъде публична.

Проблемът вече не е технологичен. GPT моделите са доказали способностите си, а пазарното търсене е огромно. Проблемът е финансовият модел – как да се финансира растеж, който изисква инфраструктура, сравнима с държавна програма? Как да се поддържа темп на развитие, който превръща всяка година в епоха?

Историята познава подобни моменти. През 90-те Intel и Microsoft бяха обвинявани, че концентрират твърде много власт. През 2008 г. AIG и Lehman Brothers доказаха как „иновации без лимит“ могат да разрушат цели системи. Днес OpenAI се движи по същия ръб — между гения и системния риск.

Реакцията на обществото е симптоматична. Първо беше страхът, че AI ще „вземе работните места“. После дойде страхът, че ще „вземе човешкия контрол“. Сега на хоризонта се очертава нова тревога — че AI може да „вземе парите“ и да остави обществото с дълговете, ако експериментът се обърне.

Иронията е пълна: компания, която се стреми да създаде универсален интелект, днес се бори с най-човешкия проблем от всички – липсата на баланс между мечта и реалност. Алтман може да не иска IPO, но пазарът вече го третира като публичен актив. Всяко негово изказване се тълкува като икономически сигнал. Всяка негова емоция – като индикатор за напрежението в системата.

OpenAI иска да бъде символ на новата икономика. Но все по-често звучи като стара история — за талант, който изпреварва финансовата гравитация.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.