Снимка: iStock

Пазарът изглежда спокоен, но нервите вече се виждат под повърхността. След повече от година, в която големите технологични компании бяха двигателят на глобалния бичи цикъл, именно те започнаха да го забавят. Nasdaq се срина с близо 2% в един ден, а S&P 500 загуби над 1%, след като дълго време инвеститорите се питаха един и същ въпрос, но с различен тон – „колко високо“ стана „твърде високо“? Отговорът, изглежда, започва да идва. Големите седем – Nvidia, Tesla, Amazon, Meta, Microsoft, Apple и Alphabet – носеха почти целия пазарен растеж през 2025 г. Днес те носят и неговата уязвимост.

Фактите са простички, но тревожни. Индексът S&P 500 е поскъпнал с над 14% от началото на годината, но почти целият ръст се дължи на Big Tech. Когато толкова малък брой компании държат такава тежест, пазарът става заложник на собствените си шампиони. Franklin Templeton обобщи с една фраза: „Пазарът не е евтин.“ Средното P/E на S&P 500 вече е около 23, но за технологичните гиганти то лети в стратосферата – 32 за Nvidia, 30 за Microsoft, 31 за Amazon, а Tesla с абсурдните 222 е символ на тази нова ирационалност. Това не е просто висока оценка. Това е експресия на колективна увереност, че AI ще изкупи всичко.

Когато очакванията са толкова високи, маржът на грешка се свива до нула. И пазарът го усеща. Съчетанието от високи оценки, скъпи капитали и сигналите за забавяне на потреблението създава идеалната почва за несигурност. Докладът на Challenger, Gray & Christmas отново напомни, че октомври е бил най-тежкият месец за съкращения в САЩ от 2003 г. насам. Технологиите и логистиката водят класацията. Това не е случайно съвпадение — именно секторите, които обещаха безкрайна ефективност, сега започват да режат излишното, за да запазят рентабилност. Инвеститорите усещат този парадокс: пазарите продължават да се възхищават на растежа, но под него вече се усеща хладината на икономическа корекция.

Исторически, подобни фази на „висока концентрация и ниска ширина“ — когато малко компании дърпат нагоре целия индекс — са били сигнал за преход. През 1973 г. Nifty Fifty компаниите изглеждаха непобедими, докато една по една не започнаха да се срутват под тежестта на собствените си оценки. През 2000 г. интернет акциите повтаряха същия модел: няколко емблематични имена носеха мечтата на цяло поколение, докато реалните печалби изоставаха. Днес виждаме същия когнитивен цикъл, но в технологичен мащаб. AI е новата религия, Nvidia е нейният свещеник, а всяко съмнение в темпото на растеж звучи като ерес.

Психологическият пласт на пазара е още по-интересен. Еуфорията от AI, започнала като индустриален катализатор, постепенно се превръща в психична зависимост. Пазарът не просто залага на AI — той вярва, че AI ще реши самия икономически цикъл. И тук се крие опасността. Когато инвеститорите започнат да вярват, че технологията е по-силна от макроикономиката, тогава пазарът престава да бъде рационален. Точно затова реакцията на всяка по-слаба печалба или макро данни става толкова силна — не защото числата са лоши, а защото рушат вярата в безкрайността.

Big Tech остава феноменално рентабилен — паричните потоци на Microsoft и Alphabet са на рекордни нива, маржовете на Apple и Meta остават стабилни, а Nvidia буквално „печата пари“. Но в икономика, в която стойността се търгува не по печалба, а по очакване, дори минимално забавяне се наказва. Това се видя в четвъртък, когато целият Magnificent Seven ETF падна с над 2%, а S&P 500 загуби над 1% за ден. Инвеститорите започнаха да усещат, че няма как AI да бъде вечен ускорител. За да продължи историята, печалбите трябва да се материализират извън презентациите.

Има и контраст, който прави настоящата ситуация още по-парадоксална. Докато технологичните гиганти инвестират милиарди в изкуствен интелект, средната икономика усеща охлаждане. Малките и средните компании намаляват наемането, индустриалното производство се стабилизира, а потребителят започва да показва умора. Пазарът на труда, доскоро бронебоен, започва да пропуква. Това е класическа асиметрия – върхът на корпоративната производителност срещу дъното на реалната икономическа увереност.

И все пак, бичият пазар още не е приключил. Както отбелязва Louis Navellier, предстоящите резултати на Nvidia може да се превърнат в катализатор, който да „потвърди AI наратива“. Ако компанията отново изненада положително, колективното въображение може да се поднови. Ако не – корекцията ще се превърне от кратка пауза в структурно охлаждане. Пазарът сега стои между две огледала – в едното вижда бъдещето, което иска да вярва, а в другото отражението на собствената си преоцененост.

Това, което прави настоящия момент толкова важен, е не просто цената на акциите, а цената на доверието. Когато растежът стане прекалено концентриран, той започва да се изкривява. И точно това наблюдаваме сега – пазар, в който богатството е реално, но устойчивостта му е въпрос на време.

Инвеститорите, които вярват, че могат да излязат преди музиката да спре, обикновено се оказват част от публиката, когато тишината настъпи. А пазарът има навика да сменя ритъма точно когато всички започнат да танцуват уверено.

Big Tech не пада – той просто си поема въздух. Но този дъх може да бъде и знак, че цикълът се готви за нова форма. И когато растежът отново започне, може би ще изглежда по-разумен. До тогава – пазарът ще живее с усещането, че притежава бъдещето, но на цена, която все по-малко инвеститори могат да си позволят да игнорират.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.