Снимка: iStock

Днес във Вашингтон се води процес, който ще определи не просто съдбата на митата, а границата между сила и закон. Върховният съд на Съединените щати изслуша аргументите по делото за тарифите на Доналд Тръмп – сесия, в която дори консервативните съдии задаваха въпроси с ясно недоверие. Под тяхната формулировка прозвуча по-дълбок въпрос: колко дълго Америка може да живее в икономика, управлявана с указ, вместо с процес. Защото в тази дилема вече не става дума за Китай или за митата върху стоманата – става дума за това кой определя цената на предвидимостта.

Тръмп използва Закона за международните икономически извънредни правомощия от 1977 г., за да наложи тарифи върху десетки държави – от Бразилия до Индия. Сега този закон е под микроскоп. Ако съдът реши, че президентът е превишил правомощията си, хиляди компании ще очакват възстановяване на милиарди долари платени мита, а министерството на финансите ще трябва да отвори бюджетна дупка, която дори „Тръмпономиката“ трудно ще покрие. Ако обаче съдът потвърди действията му, изпълнителната власт ще излезе още по-силна – със законово оправдание за това да въвежда нови мита без предупреждение, без срокове и без рамка. Пазарите ще трябва да живеят с нов тип риск – политически, не пазарен.

Психологическият ефект е също толкова важен, колкото фискалният. Митата не са просто инструмент, те са език. Те казват на инвеститорите, че достъпът до пазари може да бъде условен; на корпорациите – че веригите за доставки са временни конструкции; на държавите – че преговорите вече се водят под заплаха. Несигурността, която следва, е не просто статистика, а състояние на ума. Това се видя и на Wall Street, където компаниите с дълги цикли на възвръщаемост вече търгуват с по-висока рискова премия.

Законът от 1977 г. е роден след Уотъргейт – за да постави граници на извънредните правомощия. Половин век по-късно той се използва като пропуск за почти неограничена икономическа маневреност. Нито един президент преди Тръмп не го е разтеглял толкова далеч. Но аргументът, че светът днес е „по-опасен“ и „по-бърз“, звучи познато: всяка империя оправдава извънредното с нуждата от действие. Между скорост и легитимност, Тръмп винаги избира скоростта.

Икономическите последици вече се броят. Според Bloomberg Economics, ако съдът отсъди срещу администрацията, средната ефективна ставка на митата ще се понижи до около 6,5% – ниво, невиждано от пролетта, когато бяха въведени т.нар. „Liberation Day tariffs“. Това би намалило удара върху БВП от 1,7% до около 0,6%, като допълнителен ефект биха имали и евентуалните възстановявания на вече платени мита. Ако обаче тарифният режим остане, цената на несигурността ще продължи да се начислява ежедневно – под формата на отложени инвестиции, намалени продуктови линии и съкратени служители. Малкият бизнес вече плаща цената на правната пауза: някои фирми имат стоки, блокирани в Индия или Китай, защото не могат да си позволят 500–600 хиляди долара за митнически такси.

Съдът знае, че решението няма да спре тарифната политика – Тръмп разполага с други пет законови инструмента, от секция 301 до 338, с които може да заобиколи ограничението. Но решението ще определи тона на следващия мандат: дали „Америка първо“ ще означава „процедура второ“. Дори Китай гледа процеса внимателно. Ако тарифите бъдат признати за противоконституционни, Пекин ще спечели кратка пауза. Но Вашингтон има и други начини да компенсира – от експортни забрани за чипове до мита върху автомобили и стомана. Търговското примирие от последните седмици ще се окаже крехко, ако изпълнителната власт реши да търси обходен път.

На този фон корпоративна Америка стои между две истини: данъците финансират бюджета, но убиват ритъма на бизнеса. Тарифите донесоха на хазната допълнителни приходи и помогнаха дефицитът да спадне до 1,78 трилиона долара, но това е козметика – в дългосрочен план фискалният натиск се връща през по-ниски инвестиции, по-малко иновации и по-висока цена на капитала. Точно това е и парадоксът на настоящата икономика: натискът върху света носи краткосрочна печалба у дома, но подкопава основата на растежа.

Зад правните аргументи се крие по-дълбока битка за дефиницията на икономическа власт. Ако Върховният съд отнеме правото на президента да използва извънреден закон за митническа политика, това няма да е удар по Тръмп, а възстановяване на разделението на властите. Ако не го направи, Съединените щати ще влязат в нова ера на „тарифна импулсивност“ – където пазарът не чака решения, а тълкува настроения. И когато волатилността стане функция на политическото настроение, инвестицията престава да е прогноза и се превръща в залог.

Америка обича свободната търговия, докато я контролира. Но свободата по дефиниция не търпи контрол. И днешното изслушване не е просто за митата – то е за самото разбиране какво значи „свободен пазар“ в епоха на постоянна извънредност. В крайна сметка пазарът не иска герой. Иска правила. А върховните съдии днес решават дали да ги върнат.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.