Снимка: iStock

Федералният резерв отново се оказа на кръстопът – този път не само между инфлацията и растежа, а и между собствените си членове. След последното заседание през октомври, когато Фед понижи основната лихва с четвърт пункт, пазарите реагираха с еуфория. Индексите достигнаха нови върхове, а инвеститорите побързаха да оценят вероятността за ново намаление през декември на цели 90%. Само ден по-късно, след внимателните думи на Джером Пауъл, ентусиазмът охладня до 67%. Изречението му „ако шофирате в мъгла, забавяте“ се превърна в символ на текущата икономическа несигурност и на предпазливия подход, който централната банка изглежда възприема.

В действителност Пауъл даде да се разбере, че декемврийското заседание е всичко друго, но не и предопределено. За пръв път от години насам вътрешните противоречия във Фед станаха толкова явни – от 2019 г. не е имало официално разногласие на заседание. Президентът на клона в Канзас Сити, Джеф Шмид, настоя лихвата да остане непроменена, докато Стивън Миран поиска понижение с 50 базисни пункта. Разделението отразява по-дълбокото напрежение между лагера, който вижда риск в задържането на високите лихви прекалено дълго, и онези, които се страхуват, че прекалено ранното разхлабване може да възроди инфлационния натиск.

Пазарите обаче вече са избрали страна. След месеци на ускоряващи се акции, облекчение на доходността и слабеещ долар, мнозина трейдъри приемат, че цикълът на затягане е окончателно приключил. Дори икономисти от водещи институции като Deutsche Bank и BMO Capital Markets очакват ново понижение през декември, оправдано от охлаждащия се трудов пазар. Главният икономист на Wilmington Trust, Люк Тили, твърди, че данните за заетостта ще „позволят“ намаление – индикатор, че Фед все повече ще следва реалната икономика, а не пазарните очаквания.

Но не всички споделят този оптимизъм. Рик Райдър от BlackRock и Джонатан Милър от Barclays подчертават, че летвата за ново понижение вече е значително по-висока. Милър дори предупреди, че „самото управление на риска“ няма да е достатъчно – Фед ще има нужда от конкретни сигнали за забавяне, за да оправдае действия. Това е особено вярно в момент, когато последните макроикономически данни рисуват противоречива картина – силни потребителски разходи и пазар на акции, но растящо недоволство сред домакинствата и забавяне на ръста на заплатите.

Даян Суонк от KPMG нарече ситуацията „мъглява като 70-те години“. Тогава Фед също се колебаеше между борбата с инфлацията и страха от рецесия, а всяко закъснение в реакцията му струваше години икономическа нестабилност. Днес дилемата изглежда подобна, но контекстът е различен – след пандемията икономиката е свикнала с колебания и бързи обрати. Суонк подчерта, че „липсата на данни прави нещата мъгляви“, а различията във Фед не са знак за слабост, а за реален дебат в условия на несигурност.

В основата стои един прост, но труден въпрос: дали САЩ са близо до рецесия или просто преживяват „рецесия на заплатите“ – термин, който описва забавяне в доходите при продължаващ растеж на БВП. Потребителите все още харчат, но все повече го правят с кредит. Корпоративните печалби се държат, но маржовете се свиват. И докато фондовият пазар продължава да се изкачва, реалната икономика изглежда все по-уморена.

В този контекст Пауъл е прав да говори за мъгла. Централните банкери често действат като шофьори, опитващи се да видят зад ъгъла – но този път фаровете осветяват само няколко метра напред. Всяко рязко движение може да бъде грешка – прекалено ранното облекчаване може да възпламени инфлацията, а прекалено дългото изчакване може да предизвика реална рецесия. Пауъл знае, че доверието към Фед се гради не само върху решенията, но и върху способността му да остане предвидим. Затова изказванията му целят едновременно да държат пазарите под контрол и да оставят вратичка за маневри.

Оттук нататък сигналите ще дойдат от данните – трудовия пазар, инфлационните очаквания и поведението на потребителите през празничния сезон. Ако тези числа се задържат стабилни, Фед може да си позволи пауза. Ако обаче данните за заетостта се влошат и потреблението се забави, натискът за понижение ще стане неизбежен. В крайна сметка, зад мъглата на Пауъл стои по-дълбок въпрос – дали икономиката вече не навлиза в нов цикъл, при който ниските лихви отново ще станат норма, или този път светът ще трябва да свикне с по-висока цена на парите.

Какво да очакват пазарните участници? Може би е добре да приемат думите на Пауъл буквално – бих „забавил“. В такава среда прибързаните решения са враг на инвеститора. Време е за защита, за повече кеш и дисциплина в портфейла. Мъглата може да скрие възможности, но може и да скрие пропаст.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.