Снимка: iStock

Инфлацията отново е във фокуса на Америка, но този път с обратен знак – не като заплаха, а като фон, който позволява на Федералния резерв да започне онова, което пазарите отдавна очакват: нов цикъл на понижения на лихвите. Предстоящите данни за потребителските цени през септември вероятно ще покажат леко ускорение, но не достатъчно, за да променят решимостта на централната банка. Всички прогнози сочат към темп от около 0.4% месечно и 3.1% годишно – числа, които вече не будят паника, а по-скоро потвърждават, че инфлацията се е нормализирала на ниво, което е приемливо в свят на високи дългове и изтощен растеж. Парадоксално, но днес Федералният резерв се нуждае от умерена инфлация – не за да я овладява, а за да има оправдание да смекчава.

Под повърхността обаче се разиграва по-дълбока икономическа промяна. Ръстът на цените вече не е синхронизиран – стоките се охлаждат, услугите все още дишат тежко, а жилищният сектор се колебае между недостиг и спад. В последните месеци натискът идваше основно от „суперядрото“ – услугите без енергия, храна и жилища – които остават горещи, но не достатъчно, за да спрат Фед. Спадът в цените на употребяваните автомобили, стабилизацията при наемите и забавянето на корпоративните маржове са сигнал, че инфлацията вече не е структурна, а циклична. А цикличната инфлация винаги се лекува с време и с охлаждане на пазара на труда – не с паника.

Федералният резерв вероятно ще реагира именно на това. Слабите данни за заетостта и спадащото доверие на бизнеса дават политическо покритие на решението да се започне с първо намаление от 25 базисни пункта в края на октомври. Джером Пауъл няма нужда от повече оправдания – икономиката вече не прегрява, а забавя. Иронията е, че правителственият блокаж и несигурността около статистическите отчети засилват натиска за действие, защото когато данните станат по-малко надеждни, интуицията на Фед започва да тежи повече от цифрите. Именно тогава централните банкери се връщат към своята първична мисия – да пазят доверието в системата, а не само да гонят математически таргет.

Някои икономисти ще кажат, че е рано за облекчение – инфлацията от 3% все пак е над целта, а геополитическите рискове и тарифите могат лесно да обърнат тенденцията. Но отговорът е, че Фед вече не гледа инфлацията, а посоката. Важно не е дали цените са на 3.1 или 2.8, а че траекторията им не е експлозивна. В сърцевината на днешната политика стои усещането за изчерпан растеж – не толкова в числата, колкото в духа на икономиката. Америка не е в рецесия, но е в етап на умора. И когато инфлацията се превърне в сигнал за равновесие, а не в заплаха, централната банка вижда зелена светлина за подкрепа, а не за рестрикция.

Зад кулисите това е и тест за доверието в данните. При частично затворено правителство и намален капацитет на Бюрото по статистика, отчетите за инфлацията ще се базират на по-малка извадка, а точността – на повече предположения. Подобно нещо се случи през 2013 г., когато след 16-дневното спиране на държавната администрация, CPI беше изчислен върху 75% от нормалния брой ценови наблюдения. И все пак пазарите тогава приеха това като дребен шум, не като риск. Историята показва, че когато данните са несигурни, инвеститорите търсят посоката в поведението на централната банка. Днес тази посока е ясна: първо облекчаване, после преценка. Ако Фед не направи стъпка сега, ще изглежда не предпазлив, а нерешителен.

Психологическият контекст е дори по-важен от статистическия. След две години на непрекъснати повишения, пазарът очаква глътка въздух. Облигациите вече започват да дисконтират по-ниски доходности, а корпоративният сектор диша по-леко. Инвеститорите знаят, че когато Фед започне цикъл на намаления, реалният ефект не идва от първия ход, а от промяната на тона – от сигналa, че фазата на агресивно ужесточаване е приключила. В икономиката често се случва най-голямата сила на политиката да е психологическа, а не монетарна. И точно това ще се случи сега – облекчението няма да дойде от 25 базисни пункта, а от увереността, че централната банка вижда края на тунела.

Истинският риск не е в това, че Фед ще сгреши с инфлацията, а че ще бъде задържан от политическата несигурност. Ако до декември продължи административният блокаж и статистическите данни станат фрагментирани, някои членове на Комитета може да предпочетат пауза. Но дори тогава пазарът ще интерпретира това не като промяна на курса, а като временна предпазливост. Сегашната икономическа ситуация вече изисква по-ниска цена на капитала, а Фед го знае. Проблемът не е инфлацията – тя е симптом. Проблемът е стагнацията, която идва след дълга борба със самата инфлация.

Следователно петъчният CPI не е решаващ доклад, а последна проверка преди завоя. Каквото и да покажат числата, Фед вече е избрал посоката. А пазарът също: вярата, че Америка може да продължи да расте с високи лихви, изчезна. Време е за следващия цикъл – не на страх от инфлацията, а на търсене на равновесие. И това, както винаги, започва тихо, в петък сутрин.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.