Снимка: Istock

Пукнатините в американските кредитни пазари вече се виждат ясно, а това е повече от просто сигнал – това е симптом на десетилетие на прекалена увереност. Две на пръв поглед незначителни фалита в автомобилния сектор – Tricolor и First Brands – разтърсиха не само американските, но и европейските пазари. Тези случаи оголват същността на днешния риск: прекалено много капитал, гонещ твърде малко качествени активи, при пълно убеждение, че кредитът е безопасен актив. В действителност, както предупреждава и управителят на Bank of England, подобни „малки“ сътресения са именно това, което предшества системни кризи – точно както подценяваният субпрайм сектор преди 2008 г.

Пазарът в момента живее в двоен свят. Отгоре – индексите са на рекордни нива, корпоративните спредове около 300 базисни пункта не подсказват тревога, а инвеститорите все още танцуват край купата с пунш. Отдолу – растящи просрочия по кредитни карти, студентски и авто заеми, достигайки нива невиждани от 2010 г. насам. Когато едната част на икономиката се къпе в ликвидност, а другата тъне в задължения, резултатът е така нареченото K-образно възстановяване – богатите се възстановяват и печелят от активи, бедните губят покупателна способност и достъп до кредит. Точно това наблюдаваме днес.

Известният продавач на късо Джим Чейнос, улавя атмосферата перфектно: „всички все още купонясват като през 1999 г.“. Кредитните пазари изглеждат спокойни, но това спокойствие е измамно – вярата, че „ако отпускаш повече кредити, значи правиш нещо добро“, се оказва фундаментално погрешна. Новите правила и счетоводни стандарти направиха кредитирането по-привлекателно за банките, но рисковете не изчезнаха – само се преместиха от пазарите към балансите.

В същото време частният кредитен сектор – вече около 3 трилиона долара глобално – се превърна в паралелна банкова система, по-малко регулирана и по-малко прозрачна. Именно там възникват първите пукнатини. Разликата с 2008 г. е, че този път дълговата архитектура е по-разпръсната, а загубите ще се разпределят между фондове, частни кредитори и индивидуални инвеститори, които често нямат представа какви лостове и корелации стоят зад „алтернативните доходни стратегии“.

Все пак не всички сигнали са апокалиптични. Някои анализатори като Нийл Сън от RBC и Гарет Мелсън от Natixis виждат прекомерна реакция на пазарите. Те отбелязват, че макар деликтните проценти да растат, общият обем на субпрайм кредитите остава ограничен – около 400 млрд. долара, което е малко в сравнение с банковата система. Освен това доходите на по-високите социални слоеве и устойчивият пазар на труда все още поддържат потреблението. С други думи – системата е напрегната, но не счупена.

Въпросът е дали това напрежение ще се стесни или ще се разшири. При сценарий на забавяне през 2026 г. кредитните маржове ще започнат да се разширяват, а риск-премиите ще се върнат към исторически норми. Ако Фед продължи с лихвените понижения и доходността на 10-годишните облигации остане около 4%, част от тези дисбаланси могат временно да се омекотят. Но структурата на пазара вече се е променила – от капитал към кредит, от публично към частно, от регулирано към слабо наблюдавано. Именно там е заровено семето на следващата финансова криза.

От гледна точка на инвеститора това е момент не за паника, а за трезва оценка. Разумно е да се избягват прекалено ливъриджирани компании, да се следят сигналите от пазара на кредитни деривати и да се обръща внимание на качеството на баланса, а не само на доходността. Истинската защита в подобна среда идва от диверсификацията по кредитен рейтинг и сектор, а не от бягството към къси позиции.

Какво трябва да направите? Наблюдавайте внимателно разширението на спредовете и търсете възможности в качествен инвестиционен клас кредит, където пазарът често надценява риска при първите признаци на стрес. Може би е добре да намалите експозицията си към дълбок субпрайм и към частни фондове с неясна ликвидност, но не изоставяйте изцяло доходните стратегии – те ще останат ключови в среда на по-ниски лихви.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.