Снимка: iStock

Стивън Миран — един от новите гласове във Федералния резерв — не просто предлага по-дълбоко понижение на лихвата. Той поставя диагноза на икономиката: „рестриктивна политика в момент на външен шок“ е рецепта за забавяне, не за стабилност. Изявлението му идва броени дни преди заседанието на 28–29 октомври, когато повечето очакват поредно понижение с четвърт пункт. Миран иска двойно повече.

Контекстът е важен. САЩ влизат в четвъртото тримесечие с растящ риск от стагнация: напрежение по веригите на доставки, тарифен натиск върху вноса от Азия и охлаждане на пазара на труда. Безработицата остава ниска, но скоростта на новите наемания се забавя, а доверието на бизнеса пада. В такава среда половин пункт е не просто „по-смело“, а по-превантивно решение — опит да се предотврати рецесия, преди пазарът да я „обяви“ сам.

Исторически Фед се колебае между две роли: пазител на ценовата стабилност и гарант на доверието. Миран очевидно залага на второто. Неговата теза, че „ограничителната политика засилва ефекта от външни шокове“, звучи като предупреждение, че геополитиката вече е макроикономически фактор. Със задълбочаващите се търговски конфликти и митнически реформи, агресивната политика на лихви започва да изглежда като вторичен риск.

Психологическият момент е интересен: пазарът вече цени три понижения по 25 базисни пункта до края на годината. Но Миран говори за тях като за неизбежност, не като за инструмент. Това променя тона. Вместо предпазливо „ако данните го позволят“, той говори в категорично настояще: „вероятно сме на път за три понижения“. В езика на централните банки това не е коментар — това е сигнал.

Дебатът във Фед се измества от „дали“ към „колко бързо“. Джером Пауъл остава привърженик на умерените стъпки – четвърт пункт, както през септември – за да не се изостри инфлационният риск, който все още надвишава целта от 2%. Но зад кулисите се оформя нова фракция на „превантивните“, за които опасността от рецесия вече е по-реална от страха от инфлация.

В исторически план, всяко подобно разминаване във Фед предшества важен завой. Така беше през 2019 г., когато колебливите понижения се оказаха само предвестник на цикъла на нулеви лихви след година. Разликата днес е в темпото: икономиката не пада, а се задъхва — достатъчно, за да изисква реакция, но не и паника.

В свят, в който политическите решения влияят върху веригите за доставки, а геополитическите търговски сблъсъци диктуват цените, лихвеният процент вече е не само икономически инструмент, а щит срещу непредсказуемост. Миран изглежда разбира това: по-добре кратък и решителен ход, отколкото бавен и закъснял компромис.

Лихвите вече не се измерват само в проценти, а в увереност. Ако Фед остане прекалено предпазлив, пазарът ще действа вместо него. А когато пазарът започне да диктува условията на централната банка, посоката на доверие вече е обърната.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.