Снимка: Istock

Пазарът отново доказа, че аматьорите не се плашат от червено — те го купуват. Миналият петък бе денят, в който „buy the dip“ културата постави нов рекорд: над 110 милиона опционни контракта преминаха през клиринг, според данните на Cboe Global Markets. Това не е просто нов максимум – това е вторият път в историята, в който оборотът на опции минава 100 милиона. И зад по-голямата част от този обем стояха не хедж фондовете, а дребните инвеститори.

Докато индексите преживяваха най-големия си спад от април насам – S&P 500 падна с 2.7%, Nasdaq с 3.6%, а Dow Jones изгуби 878 пункта – индивидуалните трейдъри реагираха не с паника, а с ентусиазъм. Според Citadel Securities именно малките инвеститори са били най-агресивните купувачи на кол опции – с 11% повече бичи позиции и 23% по-малко путове спрямо институционалните участници. Това означава, че докато професионалните мениджъри се хеджираха, дребните играчи се опитаха да уловят следващото възстановяване.

Символиката е силна. Четири години след пика на „мем-сток“ еуфорията от януари 2021 г. поведението се повтаря: волатилността вече не плаши, а привлича. Опционите върху S&P 500, QQQ и дори имена като Applied Digital, Wolfspeed и IREN бяха сред най-търгуваните. Това показва не просто спекулативен апетит, а нов тип пазарно ДНК – инвеститори, които търгуват волатилността, а не капитала. Пазарът вече не е място за дългосрочни убеждения, а за кратки импулси, захранвани от алгорими, социални мрежи и мобилни платформи.

Фундаментът обаче остава парадоксално силен. Въпреки спада, S&P 500 е нагоре с близо 30% за последните шест месеца – петият най-силен подобен период от 1950 г. насам. Корпоративните печалби растат, маржовете се стабилизират, а сезонният ефект на ноември традиционно подкрепя ръста. С други думи – това не беше паника, а просто момент на пренастройване. И ако гледаме по исторически аналогии, такива „рекордни“ петъци често бележат дъна на краткосрочната волатилност, а не началото на низходящ тренд.

Поведенческият аспект е най-интересен. Когато дребните инвеститори купуват спадовете, а институционалните играят защита, балансът на риска се изкривява. Ако пазарът наистина продължи да се изкачва, именно тези аматьори ще излязат печеливши. Ако обаче този ентусиазъм се сблъска с нова вълна от макро несигурност – напрежението САЩ–Китай, изборите, лихвените очаквания – ефектът може да се обърне бързо. Волатилността вече е актив, не заплаха.

Най-важното в тези данни не е рекордът, а психологията зад него. След години на нулеви лихви и инфлационни шокове, пазарът се научи да живее с риска – и дори да го търгува. Днешните инвеститори не чакат сигналите от Фед, те ги залагат предварително чрез опции. Тази култура превръща пазарите в постоянно напрежение между страх и нетърпение – и именно в това напрежение възниква новият тип ликвидност, която поддържа индекса жив дори при спадове.

В обобщение, петъчният рекорд не беше доказателство за пазарна еуфория, а за структурна промяна: масовият инвеститор вече не е пасивен наблюдател, а катализатор. И когато индивидуалният капитал започне да диктува пулса на опционния пазар, става ясно, че цикълът на „умните пари“ и „наивните пари“ се размива. В свят, в който дори дребните трейдъри купуват дъното по-бързо от алгоритмите, волатилността вече не е заплаха – тя е бизнес модел.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.