Снимка: iStock

Златото отново е в центъра на световния финансов пейзаж – този път не като символ, а като диагноза. Когато актив, който не носи доходност, бележи исторически връх от над $4 240 за тройунция, това не е просто технически пробив, а колективен сигнал на глобалната финансова система за тревога. Зад числата стоят няколко пласта напрежение, които се наслагват и усилват взаимно: възобновената търговска война между САЩ и Китай, политическата несигурност в Америка с продължаващото частично правителствено затваряне, натрупващият се федерален дефицит и – може би най-важното – усещането, че Федералният резерв е изгубил част от своята независимост.

Златото е актив, който не трябва да „прави нищо“ – но когато върши всичко, това означава, че останалите системни инструменти не вършат своята работа. От август насам то е поскъпнало с над 60%, а само за последната седмица – с над 5%. Тази безмилостна инерция е подкрепена от очакванията за нови понижения на лихвите от Фед до края на годината, както и от очакваните последици на митническата политика на Тръмп, която вече започва да се превръща от търговски инструмент в геоикономическо оръжие. Ситуацията е парадоксална: хегемонът, чиято валута е глобалният стандарт, сам създава условия инвеститорите да търсят защита от него – в актив, който не плаща нищо, но обещава стабилност.

Федералният резерв, макар и да се опитва да запази риторичен баланс, се движи по тънък лед. Всеки намек за ново понижение на лихвите автоматично подхранва „дебасемент търговията“ – бягството от облигации и валути към твърди активи. Това, което наблюдаваме сега, е класически случай на паническо хеджиране, което обаче не идва от индивидуални инвеститори, а от институции. Централните банки продължават масово да акумулират злато – не като спекулация, а като стратегически буфер срещу политически риск. При растящи бюджетни дефицити и нарастваща несигурност относно бъдещето на доларовата доминация, златото отново се превърна в резервна валута на света.

Сегашният връх обаче не може да се обясни само с макроикономика. Налице е и техническа компонента: след пробива над $4 000 за унция, автоматизирани системи и фондови стратегии с momentum профил задействаха масови покупки, ускорявайки покачването. Това създаде не просто възходящ тренд, а самоподдържащ се механизъм – златото расте, защото расте. Подобна динамика се наблюдаваше и през 2011 г., когато кризата в еврозоната и понижаването на рейтинга на САЩ изстреляха цената над $1 900, но последвалата консолидация отне почти десетилетие за нов пробив. Сега разликата е, че този път инфлацията не е основният двигател – а политическата фрагментация и дефицитът на доверие в институциите.

Паралелно с това се наблюдава и странна аномалия на пазара на сребро. Недостигът на ликвидност в Лондон и силното физическо търсене в Азия доведоха до рекордни разлики между спот цените и фючърсите в Ню Йорк. Среброто надмина $53 за унция – своеобразно огледало на това как капиталът търси изход не само от фиатни валути, но и от хартията като форма. Среброто често предхожда златото в пиковете – неговата по-голяма волатилност е като термометър за прекалено нагрятото убежище. Но този път корелацията е толкова висока, че и двете метали се движат като единен антидоларов блок.

Интересното е, че този ръст не е съпроводен от срив в акциите. S&P 500 остава близо до върхове, което означава, че златото не се купува вместо рискови активи, а в допълнение към тях. Това е рядък феномен – „hedge-on“ среда, при която инвеститорите не намаляват експозиции, а ги застраховат. По този начин златото се превръща не само в защита, но и в инструмент за диверсификация на структурно ниво. Във времена на отрицателна корелация между доверие и политика, златото играе ролята на паралелна форма на кредит – доверие в метала, когато доверието в институциите ерозира.

Ако анализираме потенциала напред, графично златото вече е в територия без исторически ориентири. След пробива над $4 100 техническият модел сочи зона на съпротива около $4 300–4 400, следвана от следващ психологически праг при $4 600 – точно колкото прогнозираха анализаторите на ANZ Group. На практика, ако Фед продължи с лихвените понижения през ноември и декември, а реториката между САЩ и Китай остане враждебна, златото има потенциал да направи „втора вълна“ към тези нива още до първата половина на 2026 г.

Рискът за инвеститорите е в това, че златото вече е станало консенсусна теза. Почти всички големи фондове увеличиха експозицията си, а реториката „няма алтернатива“ е най-опасната фраза в пазарната история. В краткосрочен план възможна корекция от 5–10% би била напълно естествена – особено ако доларът временно се укрепи или доходността на американските облигации отскочи. Но в дългосрочен план пазарът на злато се движи по нова логика: то вече не е само инфлационен хедж, а политически хедж. В свят на санкции, митнически бариери и фрагментирани финансови системи, притежаването на универсално приета стойност е форма на стратегическа автономия.

Инвеститорите, които се питат дали златото е „твърде скъпо“, пропускат по-важното – не златото поскъпва, а всичко останало губи доверие. Когато доларовият дълг расте по-бързо от БВП, когато централните банки печатат, за да балансират фискални дефицити, а геополитическите линии се удебеляват, тогава цената на златото е просто отражение на системната несигурност. Исторически погледнато, реалният връх не се достига при рекордни цени, а при рекордно спокойствие – когато всички повярват, че вече няма нужда от защита. Днес сме далеч от това.

Златото отново е станало барометър на доверие. И колкото по-високо се качва, толкова по-силно напомня, че не измерва инфлацията, а страха.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.