Снимка: iStock

Златото отново се оказа огледалото на света, когато в него цари политическа и икономическа несигурност. Само за няколко дни металът премина пореден исторически връх, доближавайки се до 4000 долара за тройунция – ниво, което доскоро звучеше като заглавие от фантастика. Покачването му с над 50% от началото на годината вече поставя 2025-а редом до 1979-а – годината на голямата инфлация, и подсказва, че този цикъл далеч не е случаен. Но зад графиката на златото не стои само спекула или емоция – това е концентриран израз на системно недоверие към управлението на публичните финанси и към стабилността на валутите.

Сегашният взрив на интереса към златото започна в края на септември, но истинският катализатор дойде от комбинацията на два едновременно действащи политически шока – правителственото затваряне в САЩ и политическата криза във Франция. Американският shutdown вече навлезе във втората си седмица, а липсата на икономически данни парализира Федералния резерв, който трябва да прецени дали забавянето на растежа изисква ново понижение на лихвите. В такава среда инвеститорите търсят сигурност, а златото е естественият „убежищен актив“, защото не носи лихвен риск и не се влияе от решенията на нито една централна банка. Всеки намек за ново понижение на ставките в САЩ действа като катализатор за неговата цена.

В Европа, драмата се разви по френски сценарий – с внезапна оставка и нарастващо напрежение. Премиерът Себастиен Льокорню подаде оставка след неуспешен опит да постигне компромис около бюджета, оставяйки президент Макрон в най-сериозната институционална криза от началото на мандата си. Когато вторият по големина дългов пазар в еврозоната започне да се разклаща, глобалните фондове реагират мигновено – оттеглят се от рисковите държавни облигации и насочват средства към физически активи. Разликата между доходността на френските и германските десетгодишни облигации достигна годишен максимум, което също подхрани бягството към златото.

В същото време Япония преживява собствена политическа промяна – вероятното издигане на Санае Такаичи, считана за наследник на икономическия курс на покойния Шиндзо Абе. Това означава още по-агресивна фискална и монетарна експанзия и натиск върху йената, което отново води до търсене на алтернативи на валутите. В такава глобална мозайка златото започва да изглежда не като спекулативен актив, а като своеобразен „индекс на недоверието“.

Не е изненадващо, че според анализаторите на MKS PAMP SA новата вълна от покупки идва не само от хедж фондове, а и от обикновени инвеститори, особено в Европа и Япония. Ръстът на цената отразява масовото участие на частния капитал, което напомня 70-те години, когато златото се превърна в символ на инфлационна защита. Централните банки също не изостават – от началото на годината те са нетни купувачи, опитвайки се да намалят зависимостта си от долара, чиято стабилност вече не се възприема като даденост.

Президентът Доналд Тръмп, със своята политика на високи мита и геополитическо напрежение, неволно подсили тези страхове. Световната търговия отново се политизира, а компаниите се презапасяват със суровини и метали. Когато паричната политика и търговските войни се движат в различни посоки, инвеститорите започват да се ориентират по старите ориентири – злато, сребро, петрол.

Интересно е, че в този подем златото вече не се движи противоположно на акциите, както беше в миналото. През последните месеци то расте паралелно с индексите, което подсказва, че ролята му се трансформира – вече не е просто защита при спад, а структурен компонент на портфейлите, както подчерта Ахмад Асири от Pepperstone Group. При свръхоценени акции и изкуствено поддържани облигации, златото отново се превръща в балансьор между двете крайности на пазара.

На фона на всичко това Goldman Sachs повиши целевата си прогноза за декември 2026 г. до 4900 долара за унция – сериозен скок от предходните 4300. Аргументът им е двоен: централните банки продължават да купуват, а златните ETF-и отчитат стабилен приток на капитали. Това означава, че интересът не е моментен, а се превръща в структурен поток, който може да поддържа високите нива дълго време.

Въпросът, който стои пред инвеститорите, е дали златото не е вече „твърде високо“. Историята обаче показва, че дългите цикли на растеж при златото рядко приключват, докато реалните лихви не се повишат осезаемо. В момента реалната доходност на американските облигации остава отрицателна – дори след намалението на ставките от Фед, което означава, че няма реална конкуренция за златото като средство за съхранение на стойност.

Среброто също се движи синхронно, задържайки се над 48 долара, а платината и паладият бележат умерено възстановяване. Това подсказва, че търсенето се пренасочва не само към златото, но и към целия сегмент на ценните метали – типично поведение при нарастваща несигурност. Ако към това добавим факта, че доларовият индекс на Bloomberg остава стабилен, то ръстът на златото не е резултат от слаб долар, а от активна пренастройка на инвеститорските предпочитания.

Може ли обаче златото да продължи към 4500 или дори 5000 долара? Отговорът ще зависи от това дали политическите кризи ще намерят бързо решение. Ако американският бюджетен блокаж се проточи и Франция стигне до предсрочни избори, пазарите ще останат в режим на „flight to safety“. В такъв сценарий психологическата бариера от 4000 ще бъде преодоляна лесно. Но ако стабилността се възстанови, част от краткосрочните спекулативни потоци ще се оттеглят, връщайки метала в диапазона 3600–3800.

Тук е важно да се направи разлика между краткосрочната паника и дългосрочния тренд. Дори при временни корекции, златото вече е извоювало нова стратегическа роля – не просто като защита, а като основен компонент на интелигентния портфейл, редом с акции, облигации и парични позиции. В свят, в който цифровите активи са все по-волатилни, а държавните баланси – все по-нестабилни, това старо средство за сигурност звучи отново модерно.

Рекордите на златото през 2025 г. не са просто цифри – те са диагноза за глобалната икономика. Диагноза, която казва, че доверието в институциите е разклатено, а паричната система навлиза в нова ера на преоценка. В такава среда всеки инвеститор трябва да си зададе простия въпрос: Каква част от портфейла ми остава защитена, ако утре настъпи следващият политически трус?

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.