Снимка: Istock

Френските пазари се събудиха с тревожен сигнал – не толкова заради числата, колкото заради политическия им подтекст. След като премиерът Себастиен Льокорню подаде оставка, Франция отново се оказа на ръба на институционална парализа. Инвеститорите реагираха мигновено: доходността по 10-годишните облигации скочи с 11 базисни пункта до 3.61%, а спредът спрямо Германия – най-надеждният индикатор за доверието към страната – се изкачи до най-високото си ниво от началото на годината. Индексът CAC 40 потъна с 1.5%, воден от банковия сектор, докато еврото отслабна с 0.7% спрямо долара. На пръв поглед това са само пазарни колебания, но в дълбочина те изразяват растящото напрежение около въпроса дали политическата система на Франция все още може да осигури стабилност в момент, когато Европа се нуждае именно от това.

Кризата не е внезапна. Тя е резултат от натрупвания – години на разединен парламент, трудни компромиси по бюджета и болезнени решения за дефицита. Франция държи рекорда за най-голям фискален дефицит в еврозоната, а всяка нова управленска смяна се сблъсква със същия невъзможен уравнение: как да намали разходите и да увеличи приходите, без да взриви социалното напрежение. Политическата хроника на последните години прилича на въртележка от премиери, които идват, обещават стабилност и си тръгват, преди да са оставили следа. Както отбелязва Крис Бошам от IG Group, „да изгубиш един премиер е нещастие, но четирима – това вече е криза“. И действително, когато един лидер след друг се оказва неспособен да прокара ключов бюджет през парламента, въпросът вече не е „кой ще е следващият“, а „дали системата все още работи“.

В този контекст пазарите започват да гледат на Франция не като на втория стълб на еврозоната след Германия, а като на източник на потенциален риск. Преди десетилетие френските държавни облигации се смятаха за сигурни почти колкото германските. Днес доходността им е сред най-високите в еврозоната, а Fitch понижи кредитния рейтинг на страната от AA- на A+, приравнявайки я към Белгия и поставяйки я дори под Обединеното кралство. Това е не просто сигнал към инвеститорите, а симптом за разклащане на доверието в управляемостта на Франция.

Президентът Еманюел Макрон остава изправен пред деликатна шахматна дъска. Теоретично има няколко хода: може да назначи нов премиер, да разпусне парламента и да свика предсрочни избори или – в крайна сметка – сам да подаде оставка, макар че неведнъж е заявявал, че няма да го направи. И трите варианта крият риск от ново политическо земетресение. Най-вероятен според анализаторите изглежда сценарият с нови избори – ход, който би могъл да укрепи легитимността му, но и да отвори вратата за още по-фрагментиран парламент. Както посочва Никола Форест от Candriam, спредът между френските и германските облигации може да се разшири до 100 базисни пункта, „не защото има паника, а защото все повече инвеститори продават – превантивно“.

Банковият сектор се оказа на фронтовата линия на тази несигурност. Акциите на Societe Generale, Credit Agricole и BNP Paribas загубиха над 5% от стойността си. Според данни на Европейския банков орган (EBA) френските банки държат около €500 милиарда френски държавни облигации – близо една четвърт от всички суверенни дългове, държани от европейските банки. Това прави системата изключително чувствителна към всеки скок на доходностите. Макар балансите да остават стабилни, както отбелязва Рафаел Кина от Fitch Ratings, пазарът реагира нервно, защото познава ефекта на доминото: политическа криза → разширяващ се спред → по-скъпо финансиране → натиск върху банките.

Въпреки това, не всички гледат песимистично. Карен Жорж от Ecofi нарече реакцията „колянен рефлекс“, изтъквайки, че 80% от приходите на компаниите от CAC 40 се генерират извън Франция. Това означава, че за глобални гиганти като LVMH, Sanofi и TotalEnergies, ефектът от вътрешната политическа турбуленция върху печалбите ще е ограничен. Тази географска диверсификация е щит, който пази корпоративна Франция от френската политика. И все пак индексът CAC 40 изостава спрямо останалите европейски борси, с ръст от едва 7.6% от началото на годината при 12% за Stoxx 600.

Историята подсказва, че пазарите често преувеличават политическите кризи, но рядко ги игнорират напълно. Проблемът във Франция е, че те вече не могат да разчитат на предвидимост. От протестите на „жълтите жилетки“ до пенсионната реформа и новата вълна на фискално недоволство, общественият климат е в постоянна фаза на кипене. Сега, с оставката на Льокорню, страната влиза в поредния цикъл на търсене на равновесие, в който икономическите числа и политическите събития се смесват до неразличимост.

Инвеститорите не очакват внезапен колапс – те очакват яснота. Това, което плаши пазарите най-много, не е дефицитът, а вакуумът. Вакуум на власт, на решения и на посока. Както обобщава Кристоф Буше от ABN Amro Investment Solutions, „днес шокът е изненада, но утре всичко ще зависи от това дали ще има диалог“. На финансовите пазари диалогът означава предвидимост. А предвидимостта – стабилност на доходностите, доверие към дълга и спокойствие за капитала.

Франция има нужда именно от това – не от нова фигура начело, а от консенсус, че икономическата посока е устойчива. В момент, когато ЕЦБ се опитва да поддържа деликатен баланс между инфлация и растеж, а Европа търси политическа кохезия преди изборите за Европейски парламент, френската нестабилност се превръща в рисков фактор за целия регион. Затова реакцията на пазарите не е просто локален инцидент, а отражение на по-дълбок въпрос – дали втората по големина икономика на еврозоната може отново да бъде символ на устойчивост, или ще се превърне в източник на постоянен шум.

Както често се случва, в очите на пазарите кризите не се решават с обещания, а с числа. И в момента числата говорят ясно – спредът расте, доходността се покачва, а доверието се топи. Френските активи отдавна не се търгуват с премия на сигурност, а с отстъпка на несигурност. Това не е катастрофа, но е предупреждение. И ако Париж не възстанови управленския ритъм скоро, инвеститорите може да започнат да поставят по-висока цена на риска – не защото не вярват във Франция, а защото вече не вярват в стабилността ѝ.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.