Снимка: iStock

Изкуственият интелект се превърна в новия двигател на капиталовите пазари. След бурния подем на технологичните акции през последните две години, индексите достигнаха нови върхове, но зад тях вече се усеща познатото напрежение на прегряване. Инвеститорите започват да си задават въпроса, който винаги идва след еуфорията – дали това, което виждаме, е началото на нова ера или просто още един балон, готов да се спука, когато парите поскъпнат.

Символите на тази еуфория са ясни – „великолепната седморка“ на американския пазар: Nvidia, Amazon, Meta, Microsoft, Alphabet, Tesla и Apple. Само тези компании са отговорни за близо половината от ръста на S&P 500 от април насам. Това е концентрация, която исторически никога не се запазва дълго. Когато твърде много капитал се събира в твърде малко имена, пазарът става крехък, а увереността на инвеститорите се превръща в собствен риск.

Тед Мортънсън от Baird описва ситуацията с просто изречение – „всички са в басейна“. Това означава, че няма кой да купува повече, защото почти всички вече са вътре. Когато ентусиазмът стане универсален, единственото, което остава, е страхът от излизане. А именно този страх може да обърне пазара по-бързо от който и да е макроикономически сигнал.

Марк Зукърбърг от Meta не споделя тези опасения. В свой стил той заяви, че по-големият риск е „да бъдеш твърде бавен при изграждането на изкуствен интелект“, отколкото „да похарчиш няколкостотин милиарда неправилно“. Но за средния инвеститор, който няма достъп до тези ресурси, дилемата е различна. Не става дума дали AI ще промени света, а как да се позиционираш така, че да оцелееш, ако пазарът промени настроението си.

Първият логичен отговор е дисциплина. Мортънсън предлага просто правило – когато дадена акция падне под 50-дневната си пълзяща средна, намали позицията си с 15%. Не защото вярваш, че краят е близо, а защото защитаваш капитала. При толкова прегрята оценка рискът не е в пропуснатата печалба, а в загубата, която идва, когато колективният оптимизъм се обърне.

Майк Рейнолдс от Glenmede подчертава, че днешните оценки на Big Tech вече предполагат мигновена възвръщаемост от инвестициите им в AI. Пазарът не е оценил сценарий на бавно внедряване, а очаква светкавични резултати в рамките на година-две. Това е прекалено амбициозно дори за гиганти като Meta, Amazon и Alphabet. При най-малък знак, че възвращаемостта от тези инвестиции се отлага, реакцията може да бъде мигновена.

Мортънсън настоява, че истинската защита идва от стабилните парични потоци. AI може да създава мечти, но пазарът се храни с кеш. Компании като Meta, Amazon и Google в момента изразходват огромни суми за инфраструктура и центрове за данни, което намалява свободния им кешфлоу. Затова фокусът се измества към компании, които все още генерират реални пари дори без да залагат всичко на AI – като Qualcomm, Salesforce и Workday.

Qualcomm е типичен пример за подценена стабилност. Компанията проектира чипове, но не ги произвежда – моделът „fabless“ ѝ позволява да поддържа висока рентабилност и ниски капиталови разходи. Освен това тя разширява дейността си към автомобилния и индустриалния сектор, където интеграцията на AI тепърва предстои. Salesforce и Workday също са в интересна позиция – те не са „AI шампиони“, но имат силни абонаментни приходи и доказана ефективност, независимо от цикъла на инвестиции в изкуствен интелект.

Рейнолдс добавя още един слой към анализа – диверсификация извън мегакепа. Големите технологични акции вече се търгуват при оценки, близки до 90-ия персентил спрямо историческите нива. Това означава, че потенциалът за ръст е ограничен, докато рискът от корекция е значителен. В същото време малките компании, представени в Russell 2000, изглеждат подценени. С намаляването на лихвите от Федералния резерв, достъпът им до финансиране ще се подобри, а вътрешният им фокус ще ги направи по-гъвкави в следващия икономически цикъл.

Историята е пълна с подобни паралели. В края на 90-те години интернет акциите обещаваха безкраен растеж. Всяка компания, добавила „.com“ към името си, можеше да привлече капитал. Две десетилетия по-късно историята се повтаря – този път не с интернет, а с AI. Десетки компании включват думата „AI“ в корпоративните си презентации, без реално да разбират технологията. Когато балонът започне да изпуска въздух, те ще бъдат първите жертви.

Мортънсън прогнозира, че истинският натиск върху баланса на Big Tech ще се усети около 2027 г., когато започне амортизацията на новите съоръжения за изчислителна мощност. Това не означава срив, а връщане към реалността – естественото изтрезняване, което следва всяка инвестиционна мания. Изкуственият интелект ще остане, но в по-зряла форма – не като спекулативна вълна, а като инфраструктура на бъдещата икономика.

AI балонът, ако можем да го наречем така, е различен от предишните. Той не се гради само върху обещания, а върху реална технология с дългосрочна стойност. Но това не означава, че цените на активите ще останат рационални. Пазарът често надценява краткосрочното и подценява дългосрочното. Точно тук идва ролята на разумния инвеститор – да не гони хайпа, а да оцелява след него.

Днешният пазар живее в парадокс: всички се страхуват от балон, но никой не иска да напусне партито. Истинската стратегия не е бягство, а балансирано участие. Да продадеш, когато всички купуват, и да купиш, когато страхът се върне. Да търсиш стойност там, където няма шум.

В крайна сметка изкуственият интелект ще промени света, но не всеки, който инвестира в него, ще бъде победител. Победители ще бъдат онези, които умеят да чакат, докато балонът се превърне в индустрия.

Пазарите не награждават най-ентусиазираните, а най-търпеливите. А в свят, в който скоростта на новините надминава скоростта на мисълта, търпението се превръща в най-рядката форма на интелигентност – дори по-рядка от самия изкуствен интелект.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.