Снимка: Istock

На специална презентация по време на форума „Силата на инвестициите“, организиран от Infostock.bg, Светослав Велинов — управляващ директор на пазар „Спестовни и инвестиционни продукти“ и пазар „Глобални пазари“ в Банка ДСК — очерта водещите тенденции на пазарите за 2026 година. Ето част от неговото изказване:

„Това, което искам да ви разкажа, е какво се случи на пазарите тази година и какви са очакванията ни за 2026 г. Това е общ прочит — става въпрос за макроданни, политика на централните банки и представянето на основните класове активи.

От една страна, технологичните компании отново бяха в основата на ръста на щатските индекси. Така наречените „Великолепни седем“ отново поведоха индексите, допринасяйки за по-голямата част от ръста им.

Това, което се случва в Европа, е дори по-интересно — финанси, инфраструктура, зелена енергия и оръжия са във фокуса. В момента именно това движи европейската икономика. Фокусът върху инфраструктурни проекти и оръжейната индустрия се очаква да допринесе за ръста на БВП на континента.

От друга страна, негативно е, че бюджетните дефицити са извън контрол. Златото продължава към нови върхове, което наблюдаваме и в момента. Причините за това са няколко — на първо място политиката на Фед, а на второ — активното търсене от страна на централните банки.

Друго ключово явление на пазарите е голямата несигурност в геополитическата обстановка. Централните банки продължават цикъла на понижения на лихвите с цел стимулиране на икономическия растеж. Това е тенденцията и през тази година, и тя се очаква да продължи до края ѝ. Не на последно място са и всички предизвикателства, свързани с митата на САЩ и различните договорки и споразумения между САЩ и останалия свят, както и цялата волатилност, която пазарите трябваше да преживеят.

Какво очакваме за 2026 година?

На първо място — край на цикъла на понижение на лихвите както от Фед, така и от ЕЦБ. Трудно е да се каже къде точно ще приключат намаленията. Най-вероятно ЕЦБ ще направи още едно понижение, а може и да минем без него. Фед пък може да намали лихвите още два пъти през следващите едно-две тримесечия, в зависимост от данните за инфлацията. Тук е важно да отбележим, че докато ЕЦБ има един основен мандат — контрол на инфлацията, Фед има двоен мандат — да контролира както инфлацията, така и безработицата.

Друг важен фактор е фискалната политика, която е във фокуса на инвеститорите. Повечето страни от еврозоната са с дефицит над 3% и това едва ли ще влезе под контрол догодина. Малък ефект ще има и предстоящата смяна на ръководителя на Фед през следващата година.

Инфлационните процеси са от решаващо значение. Ако по една или друга причина инфлацията тръгне нагоре, цикълът на понижения на лихвите може да бъде прекъснат и дори да видим ново покачване. Възможно ли е това? По-скоро не, но не е изключено. Докато ЕЦБ успя да свали инфлацията близо до целевото ниво от 2%, Фед все още не е постигнал трайно това.

Трябва да се отбележи, че волатилността на пазара на акции в момента е сравнително ниска, въпреки че в началото на годината станахме свидетели на сериозни движения покрай диалога за митата на Тръмп. През 2026 г. не е изключено да наблюдаваме повишаване на волатилността.

Европа продължава да расте изключително анемично. Ако се прояви ефект от разширената програма за увеличаване на държавните разходи, това ще се случи най-рано през 2027 г. Очакваният ръст на БВП за 2027 г. е около 1,5% реален ръст. Интересно е, че и САЩ забавят темповете си — прогнозите са за растеж под 2% тази година, под 2% догодина и около 2% през 2027 г. Нивото на инфлацията остава под контрол в Европа. В САЩ безработицата е под нивото на структурната безработица.

България стои относително добре с 2–3% ръст на икономиката. Част от ползите от предстоящото присъединяване към еврозоната вече се усещат — например сериозният интерес към българския държавен дълг. Спредовете се свиха значително и в момента България се търгува на нива, типични за държави с рейтинг „А-” или „А“. Очаква се повишаване на кредитния рейтинг до „А-” вероятно в първите месеци след присъединяването. Голям плюс за финансовата система ще бъде освобождаването на минималните резерви на банките — от 12% в момента изискването ще падне до 1%, което означава допълнителни около 16 млрд. лева ликвидност. Това не гарантира, че банките ще кредитират по-активно, но със сигурност ще увеличи ликвидността в системата.

От гледна точка на предизвикателствата, основното е контролът на бюджетния дефицит. През последните години ръстът на БВП се определя основно от вътрешното потребление, движено от повишаването на доходите. Стигнахме до ситуация, при която в публичния сектор средната заплата стана по-висока от тази в частния. Това не е устойчив модел за дългосрочен успех никъде по света.

Пазарът на акции в САЩ остава значително по-скъп от този в Европа. Доскоро това беше обосновано с по-бързия растеж на американската икономика, но ситуацията се променя. Възможно е пазарът да остане на тези високи нива още известно време, но също така е вероятно да видим повишена волатилност в първите месеци на 2026 г. Пазарът е по-скъп, подкрепата от инвеститорите е широка, но не е изключено да има колебания. Не очаквам голяма корекция — не казвам, че можем да видим спад от 20–25%. Такъв сценарий не е на хоризонта, освен ако не настъпят значителни геополитически сътресения, които да променят картината.“

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.

Форумът "Силата на инвестициите" ce провежда със съдействието на Конкорд Асет Мениджмънт, както и на Уникредит Булбанк, Сирма, Първа инвестиционна банка, Freedom 24, Банка ДСК и Билдeĸc.