Снимка: Istock
Intel и Apple – два технологични гиганта, чиито отношения винаги са били белязани от смес между партньорство и съперничество, днес отново влизат в центъра на пазарното внимание. Новината, че Intel е потърсила инвестиция от Apple, предизвика вълна от коментари на Уолстрийт и подхрани очакванията за възможен обрат в съдбата на компания, която само преди десетилетие беше еталон за технологично лидерство, а днес е символ на закъсняла трансформация. Въпросът е: може ли подобна сделка да вдъхне нов живот на Intel, или е просто отчаян ход в момент, когато конкурентите вече са извоювали трайни предимства?
Историята тук е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Intel някога беше абсолютният хегемон в полупроводниковия сектор – компанията, която диктуваше темпото и поставяше стандарти. Сървърните ѝ чипове и масовите процесори за персонални компютри доминираха глобално, а капитализацията ѝ изглеждаше недосегаема. Но през последните десет години лидерството постепенно беше изядено от две страни. От едната – AMD с по-агресивни и иновативни архитектури, които върнаха конкуренцията на масата. От другата – Nvidia, която не просто създаде категорията „AI чипове“, а се превърна в лице на целия бум около изкуствения интелект. И докато Nvidia вече струваше над 2 трилиона долара, Intel губеше позиции, съкращаваше работници и отлагаше заводи.
Днешният опит за завръщане, ръководен от новия CEO Лип-Бу Тан, е различен. Intel вече не се вижда единствено като дизайнер на чипове, а като потенциален foundry – производител за трети страни. Това е бизнес модел, който TSMC превърна в златна мина, а Intel иска да копира, макар и с години закъснение. Проблемът е, че за да оправдаеш десетки милиарди капиталови разходи за нови фабрики, трябва да имаш клиенти, готови да плащат. Тук идва името Apple – компанията, която не просто търси доставчици, а често задава индустриални стандарти. Ако Apple влезе като инвеститор, това би било не само финансово рамо, но и стратегически сигнал, че Intel може отново да играе на голямата сцена.
Разбира се, иронията е очевидна. Само преди пет години Apple окончателно заряза Intel като доставчик на процесори за Mac и премина на собствени чипове, произведени от TSMC. Това беше кулминацията на години на разочарования – забавяния в технологичните процеси на Intel, слаба енергийна ефективност и липса на иновации. Днес обаче Apple също има стратегически интерес да поддържа конкурентна екосистема в САЩ. В контекста на геополитическите рискове около Тайван и нарастващата зависимост от азиатските foundry-та, наличието на силен местен играч е жизнено важно. И тук държавата се намеси: с нетрадиционна сделка администрацията на Тръмп придоби 10% дял в Intel – показател колко стратегическа е компанията за Вашингтон.
Реакцията на пазара е типична за етап на ранни слухове – акциите на Intel скочиха с над 6% само за ден, докато Apple остана почти без промяна. Това подсказва, че инвеститорите виждат много повече upside за закъсалия производител, отколкото за гиганта от Купертино. Всъщност Intel вече поскъпна с над 60% от август насам, откакто се появиха първите новини за държавната подкрепа и за партньорствата с Nvidia и SoftBank. Пазарът сякаш иска да повярва, че компанията може да възкръсне. Но дали е оправдано?
Историческите паралели показват, че в технологичния свят обръщането на тенденции е възможно, но рядко. IBM успя да се преконфигурира от хардуерен гигант към софтуер и услуги. Microsoft преживя своя ренесанс след Стийв Балмър, благодарение на облака. Но за всяка успешна трансформация има десетки провали – от Nokia до BlackBerry. Intel днес е на този кръстопът. Ако намери начин да привлече клиенти като Apple и да предложи конкурентна производствена технология, шансът за обрат съществува. Ако не – рискува да се превърне в полупроводников аналог на Kodak, живееща от стара слава и стратегическа носталгия.
Ключът е в foundry стратегията. Intel вече обеща, че няма да внедри следващия си голям технологичен процес – 14A – без предварителни клиентски ангажименти. Това е признание, че не може да си позволи още един скъп провал. Ако Apple реши да се включи, дори символично, това би било доверие, което може да привлече и други партньори. Но скептицизмът остава – Apple вече има дълбоки връзки с TSMC, а производствените ѝ процеси са сред най-напредналите в света.
Финансово, ситуацията на Intel остава трудна. Компанията има едва част от приходите и пазарната стойност на Nvidia, а капиталовите ѝ нужди са огромни. Лейофите и съкращаването на планове за разширение показват, че ресурсите са ограничени. Подобна сделка с Apple би могла временно да стабилизира очакванията, но сама по себе си няма да реши проблема с конкурентоспособността.
От гледна точка на Apple, мотивите също са интересни. Компанията харчи стотици милиарди за инициативи в САЩ, за да се позиционира като шампион на вътрешното производство. В ерата на протекционизъм и геополитическа несигурност това е стратегически ход. Подкрепа за Intel може да бъде символичен жест към Вашингтон, който едновременно подсилва репутацията на Apple като „американски герой“ и намалява риска от зависимост от Тайван.
За инвеститорите всичко това се превръща в въпрос за съотношение доходност-риск. В краткосрочен план спекулациите около сделки и партньорства вероятно ще поддържат цената на Intel по-висока. Но в дългосрочен план, решаващо ще бъде не дали Apple ще вложи няколко милиарда, а дали Intel ще успее да навакса технологичния си дълг и да произвежда конкурентни чипове.
Какво би направил един дисциплиниран инвеститор в такава ситуация? Вероятно би разглеждал Intel не като сигурна инвестиция, а като високорискова опция за обръщане на тренд – с потенциал за двуцифрен ръст, но и със значителен downside риск, ако обещанията не се материализират. В същото време, Apple остава стабилен играч, който използва стратегическите си инвестиции като инструмент за влияние, а не за търсене на доходност.
Заключението е ясно: днешната новина е по-скоро сигнал за политико-икономическия пъзел около полупроводниците, отколкото гаранция за нова златна ера за Intel. Но пазарът живее от истории, а Intel отново има своята – история на възможно възраждане, подкрепено от държавата, инвеститори като Nvidia и SoftBank, и може би Apple. В свят, в който технологиите и геополитиката са неразривно свързани, това е сюжет, който публиката няма как да игнорира.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Freedom Holding Corp. отчита над 1 млрд. долара приходи за първото полугодие на финансовата 2026 година
Хедж фондът на Майкъл Бъри Scion Asset Management се дерегистрира от SEC
Disney предупреждава, че разходите на филмовото студио ще натежат през текущото тримесечие
Китайският отговор на ChatGPT
Ръководителят на регулаторните органи на Китай по ценните книжа търси одобрение за оттегляне
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.16 | ▲0.49% |
| USDJPY | 154.36 | ▼0.24% |
| GBPUSD | 1.32 | ▲0.65% |
| USDCHF | 0.79 | ▼0.83% |
| USDCAD | 1.40 | ▲0.10% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 47 854.00 | ▼0.99% |
| S&P 500 | 6 786.22 | ▼1.04% |
| Nasdaq 100 | 25 154.90 | ▼1.50% |
| DAX 30 | 24 091.10 | ▼1.58% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 99 315.60 | ▼2.30% |
| Ethereum | 3 233.58 | ▼5.25% |
| Ripple | 2.36 | ▼0.89% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 58.70 | ▲0.84% |
| Петрол - брент | 63.05 | ▲0.61% |
| Злато | 4 202.20 | ▲0.28% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 538.38 | ▲0.45% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 112.78 | ▼0.20% |
| Germany Bund 10 Year | 128.87 | ▼0.36% |
| UK Long Gilt Future | 93.36 | ▼0.31% |