Снимка: Istock

Американските акции завършиха миналата седмица с нови рекорди, като S&P 500 вече е над 33% нагоре от априлското дъно и отчита над 13% ръст от началото на годината. Еуфорията около изкуствения интелект, комбинирана с намалението на лихвите от страна на Федералния резерв, подхрани настроенията на инвеститорите и доведе до синхронен ръст на основните индекси. Въпреки това от Morgan Stanley и стратегическия екип, ръководен от Майк Уилсън, идват предупреждения за потенциален риск от корекция, ако Фед реши да действа по-умерено от очакваното. Инвеститорите вече залагат на нови 50 базисни пункта понижения до края на годината и дори прогнозират, че през следващата година лихвата ще падне близо до 3%. Тази увереност е отразена в цените, но според Уилсън икономиката може би не се нуждае от толкова агресивно облекчение.

По неговите думи рецесията вече е приключила и в момента САЩ преминават към ранна фаза на възстановяване. Анализаторите започват да вдигат прогнозите си за печалбите, а водещи индикатори като PMI показват ускоряване. Търсенето, натрупвано с години в сектори като жилищно строителство, индустриални компании с кратък цикъл, потребителски стоки и транспорт, започва да се материализира. Това означава, че Фед може да няма причина да бъде толкова агресивен в намаляването на лихвите. Работният пазар не се е влошил достатъчно, а инфлацията остава над целта на централната банка. В този смисъл напрежението между нуждата на пазарите от бързо облекчение и по-умерената реакция на Фед е непосредственият риск за акциите, особено в сезонно по-слабо представящ се период за пазарите като есента.

Ясен сигнал за това колко силно пазарът желае по-ниски лихви е негативната корелация между доходността на реалните облигации и представянето на акциите. В последните месеци лошите икономически новини се интерпретират като добри за фондовите пазари, защото подсказват нови понижения на лихвите. Но ако Фед признае, че икономиката вече е в етап на възстановяване и реши, че няма нужда от повече облекчение, това ще бъде възприето като разочарование. Последствията могат да включват неуспешна ротация към по-циклични и рискови акции и възвръщане на лидерството към големите, качествени компании, което ще попречи на очакваното разширяване на възхода.

Още по-голямо притеснение поражда ситуацията с ликвидността. Докато Фед намалява лихвите, той продължава с програмата си по количествено затягане, продавайки активи от баланса си. В същото време Министерството на финансите емитира масово дълг, а корпоративните облигации също заливат пазара. Това води до конкуренция за капитали и риск от напрежение в краткосрочния паричен пазар. Уилсън подчертава, че първите признаци на такъв стрес ще се проявят в разминаването между лихвата по обезпечените овърнайт заеми и официалната федерална фондова ставка. Друг индикатор е MOVE индекса на Merrill Lynch, който измерва очакваната волатилност на държавните облигации. В момента той е около 72.5, близо до четиригодишно дъно. Ако започне рязко да се покачва, това ще е знак, че напрежението на облигационния пазар се натрупва и може да доведе до корекция на акциите.

Фондовите пазари вече имат пред себе си ясни знаци на уязвимост. Ако Фед забави облекченията или ги ограничи, инвеститорите може да бъдат изненадани неприятно, защото цените вече отразяват оптимистичен сценарий. Това се случва в момент, когато сезонно представянето на пазарите е по-слабо, а ликвидността постепенно се оттича. Така комбинацията от по-малко облекчение и по-малка ликвидност може да създаде предпоставки за рязка и значителна корекция.

В същото време пазарната картина изглежда парадоксална. Акциите са на рекорди, златото също е близо до исторически върхове, а биткойн бележи подем. Но петролните пазари се движат в противоположна посока, под натиск от нарастващо предлагане от OPEC+. И макар че поевтиняването на долара след намалението на лихвите обикновено дава подкрепа за цените на петрола, тази година това не се случва. В резултат виждаме несъответствие между традиционните връзки на валутни и суровинни пазари и реалните движения, което е още един знак за нестабилност.

В подобна среда е разбираемо защо Morgan Stanley предупреждават за повишен риск. Историята показва, че периоди на еуфория и рекорди често предшестват корекции, особено ако монетарната политика не се движи в унисон с очакванията на пазарите. Сега напрежението е между икономическата логика – че агресивни намаления не са необходими – и финансовата логика – че пазарите вече са ги изпреварили. Разминаването между двете може да е катализатор за значителни движения.

Това поставя инвеститорите в сложна позиция. От една страна, потоците към акциите и пробивът на индекси към нови върхове не могат да бъдат игнорирани. От друга страна, рискът от изненада от страна на Фед и нарастващите признаци за напрежение в ликвидността не бива да се подценяват. Уилсън не казва, че корекцията е сигурна, а че пазарът е уязвим, ако централната банка действа „правилно“ от икономическа гледна точка и не оправдае оптимистичните очаквания за облекчаване.

В крайна сметка, след дългия възход на пазарите, инвеститорите трябва да се подготвят за по-голяма волатилност. Корекциите са естествена част от цикъла и често дават възможност за по-здравословно преразпределение на капитала. Но в краткосрочен план рискът е, че тази корекция може да бъде по-рязка именно заради разминаването между очаквания и реалност. Това прави внимателното следене на сигналите от Фед, на данните за инфлацията и на индикаторите за ликвидност по-важно от всякога.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.