Снимка: iStock

Големият разказ за изкуствения интелект досега се водеше в бъдеще време – кой ще победи, кой ще вдигне приходите, кой ще завземе пазара. Но днешната история за Google, Meta и Amazon е в сегашно време и се измерва не с обещания, а с изключително конкретни числа. Трите гиганта харчат колосалните 274 милиарда долара за капиталови разходи, изграждайки инфраструктура за изкуствен интелект, но зад тази инвестиционна еуфория стои скритата заплаха на амортизациите. Уолстрийт изглежда подценява проблема, а това може да се превърне в новия ахилесов момент на целия AI разказ.

Истината е, че капиталовите разходи не се усещат веднага. Когато една компания построи дата център или купи графични процесори за милиарди, разходът не влиза изцяло в отчетите за тримесечието. Вместо това идват амортизационни линии – разпределени по години, които уж правят ударът по-мек, но всъщност го превръщат в постоянна тежест. Колкото повече харчиш, толкова повече идват тези линии година след година, а ако скоростта на приходите изостава, натискът върху маржовете става неумолим.

Bank of America предупреждава ясно: пазарът е в илюзия. Консенсусните прогнози за разходи изостават от реалността и правят така, че Google, Meta и Amazon да изглеждат по-печеливши, отколкото са в действителност. Прогнозите на банката са с милиарди по-високи от тези на Уолстрийт за 2026 и 2027 г. При Alphabet разликата през 2027 може да е 7 милиарда долара. При Amazon и Meta – съответно 5,9 и 3,5 милиарда. Това не са малки числа, а разлики, които могат да заличат цели слоеве от очакваната печалба.
Критичният момент е, че най-големите харчове отиват за GPU – графичните процесори на Nvidia, които са мозъкът на изкуствения интелект. Но именно тези активи може да имат най-кратък живот. Износват се бързо заради натоварването и остаряват светкавично поради скоростта на иновациите. Дори ако днес изглеждат модерни, след две години могат да са икономически безполезни. Това означава, че компанията трябва да амортизира по-бързо и да купува ново поколение хардуер, превръщайки цикъла в безкраен водовъртеж.

Интересното е, че Amazon вече призна за тази тенденция, като скъси „живота“ на някои от своите сървърни и мрежови активи от шест на пет години. Това е тих сигнал, че ускорението на технологичната еволюция не позволява повече оптимистично разтягане на сроковете. Meta и Google ще трябва да последват този пример. Колкото по-кратък е животът на активите, толкова по-бързо нарастват амортизационните разходи, а балансът започва да се измества.

В този фон възниква рискът от пренасищане на пазара. Ако големите компании изградят твърде много инфраструктура, която надвиши реалното търсене, ще бъдат принудени да свалят цени и да влязат в ценова война. AI услугите могат да се превърнат в стока, а не в премиум продукт, и тогава маржовете ще изчезнат. В момента всички очакват облаците да донесат безкрайни приходи от AI, но ако амортизациите растат по-бързо от приходите, ще получим обратен ефект – големи харчове и ограничена възвръщаемост.

Точно тук аналогията с Тойота е изключително поучителна. В края на 90-те години автомобилният свят беше в еуфория за електромобилите. Всички говореха за бъдеще, за революция, за батерии, които ще заменят двигателите с вътрешно горене. Но икономиката не излизаше – батериите бяха твърде скъпи, инфраструктурата липсваше, а компаниите, които инвестираха твърде рано, горяха пари. Тойота направи обратното: заложи на хибридите. Prius се оказа не толкова футуристичен, но далеч по-устойчив продукт, който комбинираше познатото с новото и носеше печалба, докато останалите чакаха „големия пробив“.

Така японската компания спечели време, пазарен дял и печалби, докато светът постепенно узря за електрическото бъдеще.

Днес Google, Meta и Amazon играят ролята на производителите, които залагат всичко на електромобилите – в случая на мегасървърите и GPU-тата за AI. Харчат без ограничения, защото вярват, че бъдещето е задължително тяхно. Но както батериите тогава, така и хардуерът днес може да се окаже твърде скъп и твърде краткотраен, за да донесе възвръщаемост в нужния срок. Урокът от Тойота е, че печели този, който намери „хибридната“ стратегия – модел, който носи реални приходи днес, докато инфраструктурата и цените узреят. За Big Tech това може да означава да използват AI първо в ниши, където монетизацията е ясна и незабавна: в рекламата, в облачните услуги за бизнес клиенти, в специфични B2B решения. Така вместо да изпреварят времето си и да рискуват да удавят маржовете си, те могат да печелят, докато пазарът естествено узрява за следващата стъпка.

Bank of America прогнозира, че комбинираните приходи на Alphabet, Meta и Amazon ще растат с 13% през 2026 и 12% през 2027, докато разходите за амортизация ще скачат с 33% и 30% съответно. Това е драматична разлика в темповете. Ако компаниите не намерят начин да превърнат AI в „хибридна печалба“, рискът е именно този – да влязат в капан, в който инвестират твърде много твърде рано и после години наред плащат сметката.

Историята на Тойота показва, че понякога печелиш не като прескочиш бъдещето, а като намериш устойчив мост към него. Ако някой от трите гиганта успее да намери този мост, той ще бъде истинският победител в AI революцията. Ако всички останат заложници на еуфорията, AI може да се превърне в най-скъпото приключение на Силициевата долина.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.