Снимка: Istock

Реверсните, или обратни, сплитове са се превърнали в един от най-ярките парадокси на съвременните капиталови пазари. В своята същност те не променят нищо – стойността на компанията остава същата, просто броят на акциите се редуцира и цената им механично се повишава. Но зад тази на пръв поглед техническа операция често се крият разрушителни ефекти за обикновените инвеститори. Докато традиционните сплитове са белег на сила и растеж – инструмент, с който компании като Apple или Tesla правят акциите си по-достъпни за масовия инвеститор, реверсните сплитове обикновено са симптом на слабост, отчаяние и борба за оцеляване.

Причината е проста. Когато една компания допусне цената ѝ да падне под символичния праг от 1 долар, тя е изправена пред риска да бъде делистната от Nasdaq или Нюйоркската фондова борса. А това е присъда за ликвидността и достъпа до капитал. За да избегнат изхвърлянето от „голямата лига“, мениджърите прибягват до реверсен сплит – например десет акции по 10 цента стават една акция за 1 долар. Така компанията формално изпълнява изискванията на борсата. Проблемът е, че това рядко решава истинските ѝ трудности.

Истории като тази на Bollinger Innovations показват защо реверсните сплитове са често проклятие за акционерите. Компанията, която мечтае да се превърне в конкурент на Tesla, от 2022 г. насам е направила осем реверсни сплита. Натрупаните загуби възлизат на 2.6 милиарда долара, продажбите са символични, а управлението – съмнително. Двама от основните ѝ финансиращи са осъждани за финансови престъпления, но именно те регистрират за продажба над 1 милиард долара акции в компания, чиято пазарна капитализация едва достига 50 милиона. Резултатът е закономерен – въпреки всичките сплитове акциите се търгуват на 12 цента, а ново намаляване на броя акции вече е на дневен ред.

Bollinger не е изключение. Faraday Future, друга амбициозна EV компания, е направила три реверсни сплита, а Hyperscale Data – цели седем. В повечето случаи тези компании са със скромна пазарна капитализация, но разчитат на изключително високи обеми на търговия, често над 100 милиона акции дневно, което ги превръща в предпочитан инструмент за спекуланти и „пъмп-енд-дъмп“ схеми.

Регулаторите са наясно с проблема, но засега реакциите са ограничени. Nasdaq и NYSE затегнаха част от правилата, но компаниите бързо се адаптираха. Броят на реверсните сплитове расте експоненциално – от 31 през 2021 г. до 464 през 2024 г. Петиците на SIFMA, Virtu и IEX към SEC настояват за още по-строги мерки. Аргументът е ясен – от тези практики губят не само дребните инвеститори, но и брокерите, и доверието в самия пазар. Проблемът е, че борсите имат стимул да държат „пени“ акциите листнати, защото това им носи такси.

Историческият фон подсилва усещането за дежавю. През 80-те години печално известните „boiler rooms“ надуваха и източваха пени акции, докато Конгресът не прие Penny Stock Reform Act от 1990 г., който въведе строги правила за брокерите. Но тогава се предполагаше, че NYSE и Nasdaq ще държат подобни компании извън списъците си. Днес виждаме как десетки фирми със съмнителни практики оцеляват благодарение на реверсни сплитове и постоянни емисии на нови акции и конвертируеми облигации.

Един от най-ярките примери за това как реверсните сплитове могат да подкопаят интересите на инвеститорите е практиката да се комбинират със сериозни разреждания. Чрез издаване на нови акции на преференциални цени за определени финансови групи, компаниите обезценяват дяловете на обикновените акционери. Финансиращите играчи след това продават тези акции на пазара, натискайки цената още надолу. Така реверсният сплит се оказва само пауза преди следващия срив.

Тук трябва да се направи разлика между стратегически нужни реверсни сплитове – когато компания със здрав бизнес модел временно е под натиск – и хроничните случаи на серийни сплитове, които прикриват фундаментални слабости. Проблемът е, че в сегашната среда границата се размива, а повечето инвеститори нямат време или знания да направят това разграничение.

В сърцевината си пазарите работят на доверие. Ако дребният инвеститор смята, че правилата са изкривени в полза на вътрешни играчи и рецидивисти на финансови престъпления, той постепенно ще напусне сцената. Това може да се окаже по-опасно за капиталовите пазари от всяка рецесия. Именно затова въпросът за реверсните сплитове не е просто техническа подробност, а тест за зрелостта и справедливостта на финансовата система.

За инвеститорите поуката е ясна. Реверсният сплит сам по себе си не е сигнал за покупка или продажба, но почти винаги е червен флаг. Истинските лидери на пазара правят нормални сплитове, защото акциите им са станали твърде скъпи от успех, не от оцеляване. В света на високорисковите „пени“ акции реверсните сплитове са механизъм за изкуствено дишане, който рядко води до оздравяване. Най-добрият ход за портфейла е да се избягват такива компании или да се подхожда към тях с ясното съзнание, че това е чиста спекулация.

И ако погледнем отвъд текущите примери, можем да видим как тенденцията изкривява самата статистика на пазара. В определени дни през последната година акциите под 1 долар са достигали до 30% от дневния обем на търговия. Това е симптом не на здрав пазар, а на прекомерно място за хазарт, прикрито като инвестиция. В такава среда печелят малцина, които имат достъп до ранна информация и преференциални емисии, докато мнозинството инвеститори губят.

Пазарите винаги са били сцена на сблъсък между иновация и манипулация. Днес реверсните сплитове са една от арените на този сблъсък. И въпросът не е само в това дали ще оцелеят отделни компании, а дали регулаторите и институциите ще могат да опазят смисъла на публичния капиталов пазар – място за финансиране на истински бизнеси, а не арена за поредната пирамида.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.