Снимка: Istock

Федералният резерв се намира в една от най-чувствителните точки за последното десетилетие – моментът, в който изглежда готов да започне цикъл на намаляване на лихвите, въпреки че инфлацията остава над целта от 2%. Това, което прави ситуацията особено деликатна, е зависимостта на целия пазар от доходността на 10-годишните американски държавни облигации. В интервюта портфолио мениджърът на J.P. Morgan Asset Management Фил Кампореале и главният инвестиционен директор на Pimco за основни стратегии Мохит Митал изразяват сходна теза: централната банка има прозорец за действие, но всичко зависи от това дали пазарът ще повярва, че инфлационните очаквания остават стабилни. С други думи – дали 10-годишната доходност ще остане около сегашните 4%, или ще избухне нагоре, подкопавайки ефекта от всяко понижение на краткосрочните лихви.

Текущата ситуация може да се опише като парадокс. От една страна, данните за пазара на труда показват ясно охлаждане. На практика Кампореале говори за „статично“ състояние, в което няма съществени наемания или уволнения, а цялата динамика се е стопила. Това е сигнал, че високите лихви вече са започнали да тежат на компаниите и икономиката. От друга страна, инфлацията остава над целта – последните данни за август показаха 2.9% годишен ръст по CPI и 3.1% по базисния индекс. Няма съмнение, че тарифите на администрацията на Тръмп играят роля за цените, но техният ефект се разпростира бавно и засега не е довел до шокови скокове. Инфлационните очаквания на потребителите се покачиха леко до 3.9%, но остават под нивата от април, когато паниката около митата беше най-силна. Пазарните индикатори – като петгодишния breakeven – показват вяра, че Фед запазва контрол.

В тази обстановка Фед има пространство да действа. Фючърсният пазар вече калкулира поне три намаления до края на 2025 г., по 25 базисни точки всяко. Някои анализатори дори говорят за обсъждане на 50 б.п. още на срещата през септември. Митал от Pimco подчертава, че лихвата на федералните фондове от 4.25–4.5% изглежда „прекалено рестриктивна“ на фона на слабите данни за заетостта. Въпреки това той не прогнозира рецесия, а по-скоро плавно смекчаване на политиката към по-неутрални нива, което би позволило на инфлацията да се приближи до 2.5% към края на 2026 г. Кампореале също вярва в сценарий без рецесия, с около 1% ръст на БВП тази година и около 2% през 2026 г. Тази перспектива обаче идва с едно важно предупреждение – ако инфлационните очаквания се откъснат от котва, тогава Фед ще е принуден да свива отново и да рискува рязка турбуленция на пазарите.

От пазарна гледна точка балансът е крехък. Ако 10-годишната доходност се покачи значително над 4%, това ще натисне ипотечните лихви и корпоративните разходи за финансиране нагоре, обезсмисляйки ефекта от понижените кратки лихви. В същото време инвеститорите в парични фондове ще започнат да получават по-малко от депозирания си кеш, което ще създаде усещане за по-малко „подкрепа“ на потреблението. Именно затова Кампореале твърди, че „всичко се свежда до 10-годишната доходност“. Ако тя остане закотвена близо до сегашните нива, намаленията ще изглеждат като реален стимул. Ако тръгне нагоре – намаленията може да изглеждат кухи.

Исторически, когато Фед намалява лихви извън рецесия, акциите реагират позитивно в следващите 12 месеца. Но облигациите дават смесени сигнали – понякога доходността на дългите книжа пада, друг път се покачва, в зависимост от това дали пазарът вижда ходовете на Фед като контрол върху инфлацията или като проинфлационен стимул. Днешната картина напомня за такива епизоди: акциите остават близо до исторически върхове – Nasdaq дори регистрира нов пик в петък – докато облигационният пазар подсказва напрежение и крехка увереност. Тази двупосочна динамика е и шанс, и риск за инвеститорите. Ако инфлацията се окаже наистина временно завишена, комбинацията от леки намаления и стабилни дългосрочни доходности ще поддържа бичи тренд. Ако обаче очакванията се разкъсат, акциите могат бързо да загубят почва.

За инвеститора това е класически случай на асиметрия риск/възвръщаемост. От една страна, сценарият на „меко приземяване“ е все още на масата: без рецесия, плавно охлаждане на инфлацията и поддържане на растеж. В такъв случай риск-апетитът остава жив, технологичните акции и цикличните сектори ще имат полза, а дългосрочните облигации ще дадат прилична доходност. От друга страна, всяко разколебаване в инфлационните очаквания или внезапен ръст на доходността над 4.5% може да изтрие този сценарий и да върне страха от стагфлация. Пазарът изглежда готов да тества границите на търпението – и на Фед, и на инвеститорите.

Тук идва и по-големият исторически контекст. Всеки цикъл на намаление от Фед през последните 50 години е бил белязан от дилемата между растеж и инфлация. Днес обаче имаме добавената променлива на протекционистичната политика – тарифите, които все още отекват през веригите на доставки. Това създава риск от еднократни ценови шокове, които трудно се прогнозират. В същото време пазарът на труда е по-гъвкав от всякога, което дава възможност за смекчаване без рязка загуба на заетост. С други думи – икономиката е в междинна зона, където решенията на Фед могат да я изтласкат в едната или другата посока.

В крайна сметка сигналът е двоен. От една страна, има доверие, че Фед може да смекчи политиката и да предотврати рецесия. От друга – остава ясното съзнание, че инфлацията още не е победена. Точно тази комбинация поражда напрежението в цените на активите: акциите ли са прави да гледат напред, или облигациите улавят по-скоро приближаващия риск? Истината ще зависи от това дали 10-годишната доходност ще запази котвата си около 4%. Там се крие същинският барометър за следващите месеци – не толкова решението за 25 или 50 базисни точки, а реакцията на дългосрочния пазар.

За инвеститорите времето изисква дисциплина. Не е момент да се преследват върхове без защита. По-добре е да се търси баланс между акции с качествен фундамент, умерени позиции в дългосрочни облигации и хеджиране чрез злато или алтернативи. Това е игра на очаквания, а не на сигурни резултати. Както Кампореале признава – „малко е рисковано“ Фед да облекчава, когато инфлацията е далеч от целта. Но може би именно в това се крие изкуството на централната банка – да действа на ръба на риска, в името на по-широкото доверие.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.