Снимка: Istock

Екипът на икономистите на Morgan Stanley направи рязък завой в прогнозите си за паричната политика на Федералния резерв и това е сигнал, който инвеститорите не могат да пренебрегнат. Само преди седмици очакванията бяха, че Фед няма да предприеме намаление на лихвите през септември. След речта на Джером Пауъл в Джаксън Хоул обаче сценарият се промени – прогнозата стана за три поредни понижения. А днес същият екип вече говори за четири последователни намаления на основната лихва. Тази промяна в нагласите не е случайна, а резултат от комбинация от икономически данни, политически фактори и промени в динамиката на инфлацията и трудовия пазар.

Последният доклад за инфлацията показа месечен ръст на потребителските цени от 0.35%, което на пръв поглед изглежда твърде „горещо“, за да оправдае агресивна парична експанзия. Но при по-задълбочен анализ картината е по-различна. Влиянието на митата върху цените се оказа по-слабо, отколкото пазарът се страхуваше, а преводът към основния PCE дефлатор – предпочитаният от Фед показател – се равнява на едва 0.18% месечен ръст. Това е далеч по-благоприятна стойност, която дава увереност на централната банка, че инфлационните очаквания остават стабилни и не излизат извън контрол, въпреки натиска от митническата политика на администрацията. С други думи, инфлацията не е пречка за намаления на лихвите, а напротив – създава пространство за действия.

Фокусът се измества към пазара на труда, който все по-осезаемо показва признаци на изтощение. Данните за новите работни места са по-слаби от очакваното, а коефициентът на свободни работни позиции спрямо заетостта падна под 1 – психологическа граница, която говори за отслабваща динамика на наемането. Ако тенденцията се задълбочи, рискът е ясен: слабост на потреблението и рязко охлаждане на икономиката. Това е основният аргумент на Morgan Stanley да очаква четири поредни намаления, които да подкрепят растежа и да смекчат удара върху заетостта.

Историята познава сходни епизоди. През 1995 година Фед успя да проведе серия от превантивни намаления, за да избегне рецесия, и резултатът беше меко кацане, което удължи икономическия цикъл. Но през 2001 и 2007 година намаленията дойдоха твърде късно и не предотвратиха сериозна рецесия. Днес дилемата е същата: дали четири поредни стъпки надолу ще бъдат възприети от пазарите като своевременна реакция или като отчаян ход за справяне с неизбежно забавяне.

Очакването на Morgan Stanley е, че цикълът на лихвите ще приключи при ниво от 2.875%. Това е далеч под настоящия диапазон и би означавало значително облекчение на финансовите условия. За компаниите – по-евтино финансиране, за домакинствата – по-ниски разходи по кредити, а за пазарите на активи – силен стимул за нови рекорди. Но в същото време инвеститорите трябва да отчетат и обратната страна: намаляване на доходността по облигациите, по-голям натиск върху маржа на банките и потенциал за нови дисбаланси, ако капиталът се насочи към спекулативни сегменти.

Интересното е, че пазарът на акции вече е заложил сценарий за облекчена политика. Всеки намек за намаление на лихвите се приема като гориво за нови рекорди. Но именно облигационният пазар е този, който по-трезво сигнализира за бъдещето. Спадането на доходността на 10-годишните книжа до близо 4% не е израз на еуфория, а на притеснение, че рецесията може да е по-близо, отколкото признават акциите. В този смисъл прогнозата на Morgan Stanley може да се тълкува и като предупреждение: не просто подарък за инвеститорите в акции, а знак за реална тревога в основата на икономиката.

Психологическият ефект от подобна прогноза е също толкова важен, колкото и икономическият. Ако една от водещите банки на Уолстрийт заяви, че очаква четири поредни понижения, това може да засили апетита към рискови активи в краткосрочен план, но и да повиши страховете за дългосрочната устойчивост. Пазарът ще бъде принуден да играе на два фронта – от една страна, да купува акции в очакване на евтино финансиране, от друга, да се хеджира срещу риск от рецесия, купувайки държавни облигации и злато.

Фед се намира в сложна позиция. От една страна, инфлацията е достатъчно контролирана, за да позволи понижения. От друга, ако намаленията бъдат прекалено агресивни, може да се създаде усещане за паника и да се ускори спадът на доверието. За Пауъл и колегите му това е тест не само на инструментите, но и на комуникацията. Мекото кацане изисква деликатен баланс, при който пазарите да се чувстват подкрепени, а потребителите да не изпаднат в страх за бъдещето си.

В по-широк исторически контекст, прогнозата на Morgan Stanley показва как финансовата система е станала зависима от сигналите на централните банки. От „неприкосновената“ роля на Фед в миналото, когато решенията му се базираха на твърди данни със закъснение, днес сме в среда, в която очакванията се формират почти в реално време и всяка дума на Пауъл може да пренапише прогнозите на Уолстрийт. Това е едновременно сила и слабост: силата е в прозрачността, слабостта – в уязвимостта към грешни интерпретации.

Инвеститорите, които гледат отвъд следващите тримесечия, трябва да си дадат сметка, че цикълът на пониженията, ако се случи, може да е последният сериозен инструмент за подкрепа преди икономиката да навлезе в нова фаза. В този смисъл, оптимизмът на акциите може да се окаже временно заслепяване, а предпазливостта на облигациите – по-близка до истината. Четири поредни намаления може да изглеждат като подарък, но всъщност са признание за проблеми, които не бива да се подценяват.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.