Снимка: Istock

Klarna направи зрелищен дебют на Нюйоркската фондова борса, като акциите ѝ приключиха първия си ден на търговия с ръст от 16% и оценка от 17.5 милиарда долара. За компания, която само преди две години беше свита до едва 6.7 милиарда долара след рязко охлаждане на финтех сегмента, това е завръщане на голямата сцена. Но заедно с ентусиазма възникват и много въпроси – за бизнес модела на „купи сега, плати по-късно“ (BNPL), за способността му да устои в новата среда на високи лихви, както и за мястото на Klarna сред технологичните IPO истории на 2025-а. Инвеститорите винаги търсят „следващото голямо нещо“, а IPO-то на Klarna дава удобен повод да се обсъди какво е вече постигнато и какви са рисковете напред.

Компанията набра 1.37 милиарда долара чрез предлагането си, с цена на акция от 40 долара, което надмина предварителните очаквания от 35–37 долара. Първоначалният ентусиазъм изстреля книжата до 52 долара в първите минути на търговията, преди да се установят на 46.40 долара. Такива дебюти често са лакмус за инвеститорския апетит – IPO пазарът се раздвижва, след като беше в застой през пролетта заради геополитически сътресения и политически фактори в САЩ. Klarna, със своите 111 милиона потребители и партньорства с близо 790 хиляди търговци, има видимост и мащаб, които я поставят в челните редици на сектора.

Историята е интересна, защото само преди четири години SoftBank оцени Klarna на 45.6 милиарда долара в един от пиковете на финтех еуфорията. След това, със спада на технологичните акции и натиска върху „лесните пари“, оценката рухна. Много частни инвеститори от онзи период вероятно все още са на загуба, а новите купувачи на IPO-то гледат към различна реалност – една, в която лихвените проценти са далеч по-високи, кредитният риск е по-голям, а потребителите по-внимателни с разсрочените покупки.

„Купи сега, плати по-късно“ изглежда като продукт, роден за нисколихвена епоха. Но Klarna се опитва да покаже, че моделът е устойчив – според данни от техните книжа, 99% от заемите през 2024 са били погасени навреме. Това е много по-добре от нивото на просрочия при кредитните карти в САЩ (3.05% по данни на Федералния резерв). Ако тази статистика се запази, ще е силен аргумент, че BNPL не е просто „кредитна дупка“ за младите потребители, а алтернатива със собствена дисциплина.

Интересното е, че Klarna дебютира на борсата в седмица, когато още няколко големи имена стъпват на публичния пазар – Gemini на братята Уинкълвос, Figure Technologies и Legence, подкрепена от Blackstone. Технологичните IPO-та вече са събрали над 12 милиарда долара от началото на годината – 53% повече спрямо същия период на 2024 според Renaissance Capital. Тази среда подхранва усещането, че цикълът се обръща и пазарът отново е готов да възнаграждава растежни истории.

Но зад външния блясък има редица нюанси. Klarna вече не е стартъпът, който изненадва с бързи иновации – тя е голяма организация с нужда от рентабилност, регулирана от европейски и американски институции. Маржовете ще бъдат под напрежение, защото конкуренцията с кредитните карти и банките е ожесточена. Affirm и Afterpay вече усещат трудности от регулаторни проверки и нарастващ кредитен риск. Когато инвеститорите купуват Klarna днес, те залагат не само на бранд и потребителска база, но и на способността да се управлява портфейл от краткосрочни кредити в една среда, където грешка от няколко процента може да обърне целия модел.

Фактът, че IPO-то беше отлагано по-рано тази година, показва колко чувствителна е компанията към пазарните настроения. Това, че сега успя да реализира успешно листване, е знак за възстановяващия се апетит. Но в същото време е и тест за инвеститорите – ще могат ли да разграничат Klarna от останалите „жертви на финтех балона“? Засега ентусиазмът е налице, но истинската проверка ще дойде с първите тримесечни отчети.

IPO-то на Klarna съчетава в себе си няколко урока за инвеститорите. Първо, цикличността на пазарите – от пик на еуфорията, през тежък спад, до възстановяване. Второ, значението на доверието – потребителите и пазарите са готови да дадат втори шанс, ако компанията покаже устойчиви резултати. И трето, нуждата от критичен поглед – IPO ръст от 16% е добър, но не е гаранция за бъдещи печалби. Много IPO-та в историята стартират силно, само за да се коригират рязко месеци по-късно.

За инвеститорите днес най-важното е да преценят какъв риск поемат. Klarna може да изглежда атрактивна, защото вече е „паднала звезда“, която се опитва да се върне нагоре. Но трябва да се мисли в категории като кредитен риск, регулаторен натиск, конкурентен пейзаж и маржове. Тук е и мястото за дисциплина – ако сте частен инвеститор, по-добре да следите как Klarna се представя спрямо утвърдени конкуренти и да използвате позиция в нея като част от диверсифициран портфейл, а не като самостоятелно голямо заложено поле.

Историята на Klarna е напомняне, че пазарите често дават втори шанс, но и че възторгът на IPO-то е само началото на по-дълъг тест. Финтех секторът отново е под прожекторите, а Klarna е водещата му витрина. Инвеститорите обаче трябва да помнят, че блясъкът на първия ден често се сблъсква с реалността на отчетите и на балансовите числа. Това е момент за критично мислене и внимателно структуриране на портфейли, а не за еуфорични залагания.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.