Снимка: Istock

Американската икономика показа изненадваща устойчивост през второто тримесечие на 2025 г., след като първите три месеца на годината бяха белязани от спад – първи от три години насам. В официалната ревизия на данните Министерството на търговията отчете ръст от 3,3% на БВП за периода април–юни, значително над първоначалната оценка от 3%. Това възстановяване обаче не е резултат от органичен подем на икономиката, а до голяма степен е продукт на резки движения в търговския баланс, породени от политиката на президента Доналд Тръмп.

Причината за драматичния контраст между първо и второ тримесечие е добре позната. В началото на годината бизнесът се втурна да внася стоки преди въвеждането на нови мита, което доведе до скок на вноса и съответно до изкуствено свиване на БВП. През второто тримесечие процесът се обърна – вносът се срина с близо 30%, което само по себе си добави над пет процентни пункта към растежа. Трудно можем да наречем това „здравословен растеж“. По-скоро става дума за счетоводна илюзия, в която икономиката изглежда по-силна, отколкото реално е.

Все пак има и положителни новини. Потребителските разходи – които съставляват около 70% от БВП – се увеличиха с 1,6% на годишна база. Това е далеч от динамиката, която американската икономика е свикнала да вижда в минали цикли, но е ръст, който контрастира с едва 0,5% през първото тримесечие. Лекото ускоряване на потреблението се дължи на устойчивия трудов пазар – молбите за помощи при безработица намаляха, а стабилните заплати дават увереност на домакинствата да харчат, макар и предпазливо.

Но ако американският потребител изглежда устойчив, бизнес инвестициите рисуват съвсем различна картина. Частните инвестиции се сринаха с близо 14% – най-рязък спад след първите месеци на пандемията през 2020 г. Намаляването на складовите наличности само по себе си отне 3,3 пункта от растежа. Този сигнал е ключов: компаниите не залагат на бъдещо търсене, а по-скоро режат разходи и освобождават запаси, притиснати от несигурността в глобалната среда и непредсказуемите търговски ходове на Белия дом.

Правителствените разходи също се оказаха слабост, намалявайки за второ поредно тримесечие с близо 5%. Така вместо да играе ролята на стабилизиращ фактор в период на търговски сътресения, федералната власт засили колебанията.

Зад headline числата за БВП стои и т.нар. мярка за „основна сила на икономиката“, която включва потреблението и инвестициите, но изключва по-волатилни елементи като експорт, складови запаси и държавни разходи. Тя показва ръст от 1,9% – същото темпо като през първото тримесечие. С други думи, вътрешната динамика на икономиката е далеч по-слаба от впечатляващите 3,3% и вероятно отразява устойчиво по-бавна траектория.

Тук се крие голямата дилема. Тръмп разчита на митата като инструмент за „възраждане“ на американската индустрия и за финансиране на данъчни облекчения. Но икономистите отбелязват, че митата на практика се плащат от американските компании и потребители, което увеличава цените и влошава конкурентоспособността. Ефектът може да е особено чувствителен, ако икономиката продължи да расте със скромни темпове на потреблението, а бизнесът се въздържа от инвестиции.

Несигурността е най-големият враг на капиталовите пазари и тук рискът е очевиден. Тръмп не просто въвежда мита, а го прави по непредсказуем начин – с внезапни обявления, отлагания и нови категории стоки. Това дезориентира бизнеса, затруднява планирането и води до спад на дългосрочните инвестиции. Именно затова американската фондова борса, макар и да се радва на краткосрочен прилив на оптимизъм след добрите данни за БВП, остава уязвима към по-дълбока корекция.

За Европа и останалия свят това развитие има двойнствен ефект. От една страна, отслабването на американския внос може да удари европейските износители, които разчитат на САЩ като ключов пазар. От друга страна, слабостта на американската икономика може да ускори пренасочването на капитали към Европа и Азия, където икономическите политики изглеждат по-предвидими. Вече виждаме признаци на подобно движение в последните проучвания на големи банки, които показват повишен интерес към европейски и азиатски активи за сметка на американските.

Най-важното заключение е, че зад гръмките заглавия за „силен растеж“ стои една много по-сложна и уязвима реалност. Американската икономика се възстанови от технически спад, но го направи благодарение на временни фактори, а не на структурно подсилен растеж. Основната динамика – потребление около 1,5-2%, спад на инвестициите и свиващи се държавни разходи – не е рецептата за устойчиво ускоряване.

За инвеститорите това означава едно: не е време за еуфория. Рискът от нови търговски трусове, политическа намеса във Фед и структурни слабости остават твърде реални. Ако САЩ продължат да вървят по пътя на протекционизма, вероятността за по-сериозен спад в следващите тримесечия е по-голяма, отколкото показва сегашният отчет.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.