Снимка: Istock

Tesla е компания, която от години живее на границата между гениалното и абсурдното. Водена от визионер като Илон Мъск, тя успя да превърне електромобила от нишов експеримент в символ на бъдещето. Но решението на борда на Tesla от август да предостави нов пакет акции за колосалните 29 милиарда долара на вече милиардер №1 по мотивация, може да се окаже по-скъпо от всяка батерия, която компанията е произвеждала.

На теория подобни грандиозни пакети са предназначени да „стимулират“ лидерите. Идеята е проста – ако акционерите печелят, печели и шефът. Но как стимулираш човек, който вече притежава над 120 милиарда долара в акции на същата компания? Гаутам Мукунда от Yale School of Management казва директно: „Ако някой, който може да забогатее със 120 милиарда при удвояване на цената на акциите, се нуждае от още 29 милиарда за мотивация – тогава целият модел на бонуси се разпада.“

Истината е, че подобни пакети често не са стимул, а символ на статус. Те не правят CEO по-отговорен, а по-нарцистичен. Множество академични проучвания показват връзка между мегабонуси и дългосрочни вреди за компанията – по-голяма волатилност, екстремни решения, агресивни залагания, които могат да доведат до катастрофи. Илон Мъск е пример за лидер, който живее от подобна динамика: феноменални успехи (Model 3, доминацията на EV пазара) се редуват с провали (Cybertruck, който повече прилича на шега, отколкото на автомобилен хит).

Тук рискът за Tesla е двоен. Първо, подобен грант изкривява сигналите към инвеститорите. Вместо компанията да насочва ресурси към развитие на продуктите, инфраструктурата или AI за автономно шофиране, тя се занимава с вътрешнополитически акт на възнаграждение. Второ, създава култура, при която цялата стойност на компанията се идентифицира с личността на един човек. В краткосрочен план това работи – Мъск продава мечти и истории. Но в дългосрочен – ако мечтите се окажат илюзии, акционерите ще платят сметката.

Да не забравяме и пазарния контекст. Tesla вече не е самотен пионер. Китайските BYD, Nio и дори традиционни гиганти като Volkswagen и Toyota настъпват с нови електромодели. Маржовете на Tesla падат, а конкуренцията расте. В този момент компанията има нужда от фокус и дисциплина, а не от раздуване на егото на лидера си.

Историческите паралели също са красноречиви. В края на 90-те години много компании от dot-com ерата заливаха своите CEO с милиарди в акции. Резултатът? Няколко краткосрочни успеха и дългосрочни катастрофи. Днес виждаме същата динамика: AI и EV вълните създават еуфория, а бонусите наливат бензин в огъня.

Това не означава, че Tesla е обречена. Компанията остава лидер в електромобилите и има значителен технологичен аванс. Но 29 милиарда под формата на грант не са инвестиция в бъдещето на компанията, а залагане на още по-голяма зависимост от непредсказуемия стил на Мъск. Точно както той имаше прототип в „Железният човек 2“ – харизматичен, но не съвсем реалистичен герой – така и Tesla рискува да остане компания, в която реалността и фантазията се преплитат опасно.

В крайна сметка въпросът е прост: когато една компания избира да възнагради своя CEO с още милиарди, тя изпраща сигнал не само на пазара, а и на служителите и клиентите си. Сигналът може да бъде „ние вярваме в бъдещето“ или „нямаме по-добра идея къде да вложим парите си“. А ако е второто – акционерите ще открият, че бонусът за Мъск може да е най-скъпото решение в историята на Tesla.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.