Снимка: Istock

Теодор Минчев

Eastman Kodak – символ на индустриална мощ, иновация и „сигурна инвестиция“ в продължение на повече от век – днес отново се намира на ръба на финансовата бездна. Това е вторият път, в който легендата от Рочестър, Ню Йорк, се бори за оцеляване, но този път залогът не е просто оцеляването на една марка – а урокът, който носи за всички настоящи технологични гиганти. Защото Kodak доказва, че дори да държиш в ръцете си ключа към бъдещето, ако не си готов да го завъртиш, някой друг ще отвори вратата и ще те изпревари.

В понеделник компанията призна, че може да има затруднения при покриването на наближаващите си дългови плащания – директен сигнал за риск от втори фалит. Официалните лица опитаха да омаловажат темата с бюрократични формулировки за „задължителен регулаторен език“ и обещания за рефинансиране, но пазарът вече е чул най-страшната фраза – „substantial doubt about continuing as a going concern“. Във финансовия свят това звучи като камбанен звън, който рядко предвещава хепи енд.

Kodak стартира в епоха, когато фотографията беше елитарна и сложна. През 1900 г. компанията представи легендарния Kodak Brownie – картонена камера за $1, която превърна снимането в достъпно забавление за масовия потребител. Бизнес моделът беше гениален: евтина камера, но скъпи филми и обработка. Това беше златната кокошка, която хранеше компанията десетилетия наред. Kodak се превърна в институция – не просто в индустрията, а и на фондовата борса, със стабилен ръст, огромен пазарен дял и имидж на непоклатима компания.

Но проблемът с гениалните бизнес модели е, че те могат да се превърнат в окови. Kodak беше сред първите, които видяха идващата дигитална революция – още през 1978 г. нейни инженери патентоваха първата дигитална камера. В 80-те и 90-те години компанията създаваше ключови технологии: сензори, системи за дигитално съхранение, принтери. И въпреки това, печалбите от филм бяха твърде сладки, за да бъдат жертвани. През 2000 г. Kodak постигна рекорд – $1.4 млрд. печалба при $14 млрд. приходи. А после вълната удари.

Дигиталните камери на Canon, Nikon и Sony изместиха филма, но това беше само началото на истинския срив. Големият удар дойде от съвсем друго място – мобилния телефон. Първите камери в телефони бяха слаби, но смартфонът и iPhone през 2007 г. промениха всичко. „Най-добрата камера е тази, която е с теб“ – и тя вече беше в джоба на всеки. Kodak не просто загуби пазарен дял – тя загуби смисъла си.

През 2012 г. последва фалит и преструктуриране. Приходите през 2024 г. бяха 90% по-ниски от тези през 2007 г. И сега, в 2025 г., компанията отново е на ръба – призрак от славното си минало, неспособен да се впише в новата технологична реалност.

Паралелът с днешните AI гиганти е стряскащ. Днес Nvidia, Apple, Microsoft и Google изглеждат непоклатими. Те държат чиповете, облаците, инфраструктурата и потребителите. И все пак Kodak също изглеждаше така. Проблемът не е в това дали виждаш бъдещето, а дали си готов да го построиш, дори ако това означава да разрушиш сегашния си бизнес модел.

Възможно ли е AI победителите на 2035 г. да са компании, които днес дори не съществуват? Абсолютно. Kodak смяташе, че състезанието е с Canon и Nikon. В действителност битката беше загубена от Apple, Samsung и Google – играчи, които Kodak дори не възприемаше като заплаха. Същото може да се случи с всяка AI корпорация, която мисли, че единствените ѝ врагове са другите AI корпорации.

Историята учи, че технологичните империи не умират бавно. Те рухват бързо, често от удар, дошъл от неочаквана посока. AI днес е новият „дигитален фотоапарат“ – ще измести не само стари индустрии, но и част от сегашните си шампиони. Днешните лидери, ако се вгледат в историята на Kodak, ще разберат, че най-голямата заплаха е самодоволството, комбинирано с прекалена вяра, че ще могат да „уловят момента“ преди да е късно.

В крайна сметка Kodak не загина заради липса на технологии, а заради липса на готовност да убие златната кокошка, преди някой друг да я заколи. Ако това не е предупреждение за настоящите AI колоси, не знам кое е.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.