Снимка: Istock

Пазарът е шумен. Всеки ден излизат новини, прогнози, доклади, рейтинги. Анализаторите говорят, медиите усилват, а алгоритмите търгуват на милисекунди. В този шум обаче има сигнали, които не крещят. Те просто съществуват – тихи, но категорични. И най-важният от тях е вътрешната търговия. Не говорим за незаконна търговия с вътрешна информация, а за публично декларирани покупки и продажби от самите директори, изпълнителни директори и членове на борда на компаниите. И точно тези сделки често предсказват бъдещето по-добре от всички рейтинги на Уолстрийт взети заедно.

Историята изобилства с примери. През 2006 г., точно преди кризата с недвижимите имоти, имаше масово разпродаване на акции от ръководствата на строителни и ипотечни компании. През март 2020 г., когато Covid затвори света, някои от най-големите покупки от вътрешни лица се случиха в дъното – и съвпаднаха почти точно с повратната точка на пазара. През 2023 г., докато всички говореха за рецесия, вътрешни лица в енергийния сектор масово акумулираха – и този сектор след това изпревари пазара.

Защо това работи? Защото ръководителите на компаниите знаят нещо, което масата не знае: качеството на текущите продажби, силата на pipeline-а, предстоящи сделки, очаквания за маржове, евентуални придобивания, сигнали от конкуренцията, вътрешно усещане. Те не търгуват на база емоции или FOMO. Те купуват, когато вярват, че цената е подценена. И продават, когато знаят, че цената е „по-добра от истината“.

Да разгледаме един конкретен пример от последните месеци. В компанията Broadcom (AVGO) – любима на АИ инвеститорите – имаше няколко големи вътрешни продажби от членове на борда и мениджмънта, точно около пиковете на цената. Същевременно, в компании като Albemarle, които са под натиск, някои от директорите купуват в големи обеми. Това не е случайно.

Платформи като OpenInsider и Finviz предлагат публична база данни за такива сделки. Но повечето инвеститори не я използват. Уолстрийт също рядко говори за това – не защото е незаконно, а защото вътрешните сделки са конкурентна информация. Те показват реалното доверие на онези, които знаят най-много. Когато някой продаде 2% от портфолиото си – това може да е за данъчни цели. Но когато главният изпълнителен директор на компанията купи за $5 милиона със собствени пари – това е сигнал.

Разбира се, не всяка покупка е гаранция за скок. Но статистически, компаниите с множество вътрешни покупки от ръководството в рамките на кратък период – особено в сектори в немилост – се представят по-добре от пазара през следващите 6 до 12 месеца.

Нещо още по-интересно: вътрешните покупки често се случват, когато пазарният сентимент е негативен. Това ги прави контраиндикатор на масовото поведение. Ако пазарът крещи „продавай“, а изпълнителният директор купува – това е момент, в който трябва да се спреш и да се замислиш.

Какво прави Алекс с тази информация? Следи я автоматично. Вгражда я в анализите на компании. Когато има множество вътрешни покупки от висок ранг – сигнализира. Когато има продажби от няколко члена на борда около пик на цената – предупреждава. Тези сигнали са особено ценни в момент като днешния, когато пазарът изглежда скъп, но под повърхността се трупа ротация.

Истинският инвеститор не търси истини в новините. Той ги търси в действията на тези, които рискуват личния си капитал. И когато видим, че 5 души от ръководството на дадена компания купуват акции в рамките на седмица – това не е съвпадение. Това е вяра. А понякога – вътрешна сигурност.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.