Снимка: Istock

Доларът все още е световна резервна валута. Но с всяко изминало тримесечие изглежда по-малко непобедим. Геополитиката променя икономическите алианси, а глобалните централни банки гласуват с портфейлите си.

Само за последните 18 месеца златните резерви на не-западни страни нараснаха с над 1100 тона. Не защото централните банкери внезапно са станали фенове на метала, а защото доверието към САЩ и способността ѝ да изпълнява ролята на стабилен кредитор е разклатено. И не от икономическите данни – а от политическата им употреба.

САЩ вече не са просто водеща икономика. Те са политически играч, който използва финансовата система като инструмент за санкции, контрол и доминация. SWIFT, USD, дългът на хазната – всички тези елементи все по-често се превръщат в оръжия. А когато валутата се превърне в геополитическо оръжие, логично следва и бягството от нея. БРИКС, Китай, Русия, Близкият изток – всички тези региони търсят алтернатива. Не защото вярват в златото, а защото се разочароват от долара.

Пазарът отразява това. От началото на 2024 г. цената на златото скочи с над 18%. При пазар, който очакваше скорошно намаление на лихвите, това беше парадокс – но и сигнал. Инвеститорите не купуват злато, защото вярват в инфлация. Купуват го, защото вече не вярват, че парите ще останат безпристрастни.

Китай, например, не само увеличава златните си резерви, но и започва да урежда договори за енергия в юани и злато. Саудитска Арабия вече обмисля търговия на петрол извън доларовата система. Това са тихи революции с огромно въздействие.

Ако през 80-те и 90-те златото беше считано за отживелица, днес то е стратегически хедж срещу институционален риск. И когато новата реалност включва санкции срещу резерви на централни банки (като тези на Русия), активите извън контрола на западната система започват да изглеждат не като опция, а като необходимост.

В тази динамика инвеститорът трябва да се замисли: ако централните банки купуват злато, защо аз не го правя? Ако геополитически блокове се преориентират към активи, които не са деноминирани в долари, защо портфейлът ми остава напълно зависим от тях?

Златото вече не е просто защита от инфлация. То е защита от геополитическа нестабилност, от репутационен риск на валутите, и от централизиран контрол. В тази светлина, дори скокът до $3250 за тройунция изглежда като междинна спирка, а не като крайна цел.

На практика, златото започва да действа като „анти-долар“ – не по дефиниция, а по поведение. Всеки спад на доверието в американския дълг се отразява с ръст в златото. Всяко геополитическо напрежение – от Тайван до Близкия изток – се изкупува през благородни метали. И всяка заявка за дедоларизация е ново ниво в този процес.

Време е портфейлната логика да се адаптира. 5–10% злато в дългосрочен портфейл вече не е ексцентрично. То е стратегическо решение. Особено в контекста на забавящ се доларов индекс, несигурна лихвена политика и фискални рискове от над 34 трилиона долара дълг. Това не е рецепта за срив. Но е достатъчна основа за преоценка.

Защото не е нужно доларът да се срине, за да се вдигне златото. Нужно е само съмнението да остане. А съмнението вече е факт.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.