Снимка: Istock

Финансовите пазари през последните 24 часа продължиха да се движат в режим на латентно напрежение. Въпреки че на пръв поглед индексите регистрираха ръстове, а пазарите на суровини изглеждаха стабилни, под повърхността се усеща натрупване на очакване. Инвеститорите се позиционират преди ключовите икономически данни за инфлацията в САЩ, които могат да определят посоката на лихвената политика през втората половина на годината.

Петролът отново бе в центъра на вниманието, но този път не заради ръст, а заради отчетлива корекция. Сортът Brent падна до нива около 68.07 $ за барел, при положение че преди едва десетина дни се търгуваше над 85 $. Спадът не е случаен – той е резултат от комбинирано въздействие на няколко факторa: деескалация на напрежението в Близкия изток, отслабване на страховете около Ормузкия проток и възстановяване на доставките от страна на ключови производители. Коментар от Goldman Sachs, че вероятността за прекъсване на доставките през Персийския залив е под 5%, бе възприет като сигнал, че пазарът отново цени фундаментите – а не геополитиката. Именно това се вижда и от движението на цената през последните 10 дни:

На фона на това, златото демонстрира устойчивост. Въпреки известно понижение през седмицата, то остана стабилно над 3 250 $ и към момента се търгува около 3 296.85 $ за тройунция. Това подсказва, че инвеститорите все още виждат в златото валидна форма на защита срещу несигурност – било то във връзка с паричната политика, геополитика или пазарна корекция. Потокът в ETF-и остава балансиран, а централните банки продължават да са нетни купувачи. Съществува усещане, че златото е в режим на изчакване – акумулиране на позиции преди евентуален по-голям пробив.

Американските фондови индекси отчетоха солидни ръстове, което на пръв поглед изглежда противоречи на напрежението, но реално е по-скоро техническо отскокване, отколкото фундаментално уверено покачване. S&P 500 се повиши с 0.80% до 6 141.02, Dow Jones добави 0.94% до 43 386.84, а Nasdaq Composite нарасна с 0.97% до 20 167.91. Основна причина за това движение беше спадът в доходността на облигациите и продължаващото очакване, че данните за PCE инфлацията ще покажат леко забавяне. Ако това се потвърди, натискът върху Фед да намали лихвите през септември ще нарасне значително, което обяснява и подновения интерес към рискови активи.

В Европа пазарите се представиха по-сдържано. Германският DAX и френският CAC40 останаха в тесни граници, повлияни от политическата несигурност във Франция и липсата на водещи корпоративни отчети. Инвеститорите се фокусират основно върху движението на държавните облигации – особено във Франция, където възможността за предсрочни избори поражда притеснения за фискалната дисциплина в еврозоната.

На валутните пазари доларът остана относително стабилен спрямо основните валути, като DXY индексът се задържа около 105. Японската йена обаче достигна ново дъно спрямо долара, засилвайки спекулациите, че Японската централна банка може да предприеме интервенция. Последното ѝ участие на валутните пазари датира от 2022 г., но сегашното ниво на обезценяване е вече достатъчно, за да бъде считано за прекомерно.

Обобщено, пазарите изглеждат спокойни, но не и уверени. Петролът коригира надолу, златото се държи стабилно, а индексите растат – но не поради еуфория, а поради очакване за облекчаване на монетарната политика. Това е типичен сценарий на "предизвестена несигурност" – ситуация, в която всички знаят, че предстои движение, но никой не знае в каква посока. До тогава, пазарната тишина ще продължи да прикрива натрупването на енергия, която ще се освободи при първата изненада.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.