Снимка: Istock

Докато основните американски индекси продължават да се изкачват към нови исторически върхове, много инвеститори си задават един и същ въпрос: дали сме в началото на нов силен бичи цикъл или вървим по ръба на надценен пазар, който рано или късно ще се обърне?

S&P 500 премина 6045 пункта и за пореден път се приближи до историческия си връх, въпреки сигналите за забавяне на икономиката, устойчивата инфлация в услугите и липсата на ясен график за понижение на лихвите от Федералния резерв. Растежът се движи от ограничен брой мегакомпании, доминиращи технологичния сектор, а оценките по класическите метрики остават високи. Какво ни казва историята в подобни моменти – и какво могат да направят инвеститорите?

Поглед назад показва, че пазарите често поставят нови върхове точно в моментите, когато икономическите новини започват да се влошават. Така беше през 2000 г., когато индексът достигна пик при P/E над 30 и впоследствие влезе в мечи пазар, подхранван от спукването на дотком балона. Подобна ситуация се наблюдаваше и през края на 2021 г., когато силният ръст, воден от технологични компании, премина в корекция от над 20% през 2022 г. под натиска на рязко повишаващи се лихвени проценти. Но не всяка корекция след връх е сигнал за катастрофа. През 2013, 2017 и 2019 г. пазарът премина през фази на краткосрочна консолидация и след това продължи ръста си, благодарение на благоприятна макросреда, балансирани оценки и инерция на печалбите.

Не бива да забравяме и съвсем скорошния пример: между февруари и април тази година, S&P 500 премина през почти 20% корекция от локалния пик, предизвикана от притеснения около устойчивостта на растежа, напрежение около Иран и по-високи от очакваното инфлационни данни. И все пак пазарът успя да възстанови почти цялото движение в рамките на по-малко от два месеца – знак, че инерцията, ликвидността и фокусът върху „големите печеливши“ в технологичния сектор все още диктуват тренда. Това показа и нещо друго – че дори при на пръв поглед заплашителни спадове, бичият сантимент остава изненадващо устойчив, особено когато в основата му стоят очаквания за технологичен пробив и „меко кацане“ на икономиката.

Какво е различното днес? На първо място – екстремната концентрация. Над 35% от тежестта на индекса се държи от едва седем компании – т.нар. „Magnificent 7“. Подобна концентрация не се е наблюдавала от 1960-те години, а това прави индекса по-малко представителен за цялостния пазар. На второ място – несъответствието между реалната икономика и борсовото поведение. Докато някои макропоказатели – като безработицата и потреблението – остават стабилни, корпоративните печалби растат с умерени темпове и с големи разлики между сектори. На трето място – високите оценки. Според Shiller CAPE (циклично изгладеното P/E), индексът се търгува при ниво над 33 – значително над историческата си средна от 17, и второ най-високо ниво след балона от 2000 г.

Следващата графика показва как настоящото ниво се съпоставя с исторически критични моменти:

И все пак историята ни учи, че пазарите често продължават да растат дори при високи оценки, особено когато очакванията за бъдещ растеж са подхранени от технологичен пробив – както е случаят с изкуствения интелект днес. Ако разгледаме представянето на S&P 500 шест месеца и една година след поставяне на нов all-time high, виждаме интересен модел: в над 70% от случаите пазарът е бил по-високо след 6 месеца и в над 80% от случаите – след 12 месеца. Средната доходност след нов връх за 6 месеца е около +6.3%, а за 12 месеца – +10.5%. Това говори по-скоро за инерция, отколкото за обръщане.

Но рискът не трябва да се подценява. Най-лошите периоди след върхове са се случвали именно когато оценките са били високи и Федералният резерв не е бил склонен да намалява лихвите. Именно това се наблюдава и днес – комбинация от скъпи акции, задържаща се инфлация и централна банка, която все още не е сигнализирала решителен завой. Това не означава задължителна катастрофа, но предполага нужда от по-внимателно позициониране – с акцент върху качествени компании с устойчиви печалби, нисък дълг и дивиденти, както и върху активи, които имат по-ниска корелация с пазара, като злато, инфраструктурни фондове и частично защитени инструменти.

Инвеститорите, които гонят инерцията, трябва да помнят, че най-добрите години често се случват именно след нови върхове – но само ако под тях има реална фундаментална подкрепа. А тези, които се страхуват от височини, трябва да помнят, че дългосрочната стратегия винаги включва балансиран риск – а не пълно бягство. Днес не е време нито за еуфория, нито за паника. Време е за разум – и за внимателен подбор на стойност, качество и защита, без значение дали сме на върха или пред ново изкачване.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.