Снимка: Istock

Цените на петрола (CL=F, BZ=F) скочиха с около 2,5%, след като Иран удари Израел с няколкостотин балистични ракети на 1 октомври. Изглежда сигурно, че Израел ще отмъсти, а Иран може да отмъсти, което на практика означава по-широката война в Близкия изток, от която много се страхуваха, е пристигнал.

Този скок в цените на петрола обаче е малък и отразява вярата на пазара, че петролът от Близкия изток ще продължи да тече дори когато бомбите и ракетите летят в небето. Враждуващите страни в региона може да искат да се избият взаимно, но е в интерес на почти всички да се предотвратят прекъсвания на доставките на петрол, които могат да доведат до скок на цените.

Това е особено вярно в Съединените щати, където някои спекулират, че една по-широка война в Близкия изток може да бъде неприятна „октомврийска изненада“, която може да причини недостиг на петрол, да доведе до скок на цените на петрола и бензина и да навреди на изборните шансове на вицепрезидента Камала Харис. Със сигурност има шанс за това, но по-вероятният изход е, че каквото и да се случи в крайна сметка между Израел, Иран и нации или фракции, присъединили се към която и да е от страните, няма да се окаже енергийна война.

Безпрецедентната иранска атака срещу Израел беше отговор на атаките срещу терористичните групи Хизбула и Хамас, които Иран обучава, финансира и използва, за да върши голяма част от мръсната си работа в Близкия изток. Убийството на висш служител на Хамас в Техеран на 31 юли вероятно беше работа на Израел, а на 27 септември Израел уби лидера на Хизбула в Бейрут, Ливан.

Целият скандал произтича от бруталната атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври миналата година, при която терористи убиха близо 2000 израелци. Израел отговори, като нахлу в Ивицата Газа, основната база на Хамас, и именно тази продължаваща война даде началото на разрастващата се като гъба битка, която се разиграва сега. Враждебните действия в региона са сложни и датират от десетилетия, но теократичното правителство на Иран, със своята средновековна политика за унищожаване на Израел, е основният подбудител.

Така че Израел и — мълчаливо — неговите съюзници може да гледат на разширяването на войната като на възможност да нанесат на нервния Иран решителен удар, който ще навреди или унищожи програмата му за ядрени оръжия, ще насочи елементи от неговото ръководство или ще преследва голяма военна инфраструктура. Израел може също така да атакува ирански петролни съоръжения, което би застрашило най-важния източник на твърда валута на страната и би ударило икономиката й.

Но вероятно няма да стане. Ето три причини защо.

Първо, най-важният съюзник на Израел, Съединените щати, със сигурност оказва натиск върху ръководството на Израел да остави петролните съоръжения на Иран на мира. Израел очевидно не винаги се вслушва в своя покровител номер 1, но ще го направи. В пряка конфронтация с Иран Израел ще се нуждае от помощ от САЩ повече от всякога, включително разузнаване, отбранителна военна помощ, военно оборудване и дипломатическа солидарност. Израел, като минимум, може да остави иранските петролни съоръжения извън списъка с мишени в замяна.

Иран доставя около 1,5% от петрола в света, което може да не звучи много. Но цените на петрола могат да се повишат рязко при незначителни промени в предлагането и ако иранският петрол изчезне от пазара, цените ще скочат много повече от този слаб скок от 2,5%, който се основава на страхове от прекъсване, а не на действително прекъсване.

Ако Иран вече не можеше да изнася петрол, той щеше да има много по-мощен стимул да удари други производители, опитвайки се да затвори Ормузкия пролив, което неговият флот вероятно би могъл да направи за определен период от време. Около 21% от петрола в света тече през пролива и всичко, което застраши доставките, би изпратило цените на петрола доста над 100 долара за барел, а може би и над 150 долара. Цените на бензина в САЩ ще достигнат 5 долара за галон, а може би 6 или 7 долара. От само себе си трябва да се разбира, че администрацията на Байдън би направила почти всичко, за да предотврати това да се случи в началната част на напрегнати президентски избори, в които Харис основно се кандидатира според рекорда на действащата партия.

Друг мощен фактор в Близкия изток е Китай, който купува по-голямата част от петрола на Иран и изгражда партньорства с много производители на петрол в региона. Китай е нетен вносител на петрол, който иска да поддържа ниски цени. Той купува ирански (и руски) петрол под пазарните цени, защото не спазва западните санкции, предназначени да накажат и двете страни за враждебни действия. И иска да запази този евтин петрол.

Китай може все още да не е с толкова силно присъствие в Близкия изток, колкото Съединените щати, но има влияние върху Иран, защото осигурява по-голямата част от така необходимите му приходи от петрол. Китай не може да каже на Израел какво да атакува или да щади, но може да изясни на Иран, че всяко действие, застрашаващо петролните доставки на която и да е нация, е просто неприемливо.

Други производители на петрол в региона, като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, също не искат петролен шок. Разбира се, те печелят, когато цените се покачат и приходите им растат. Но нестабилността носи риск и може да застраши други приоритети. Саудитска Арабия, например, все още иска да нормализира търговските и икономически отношения с Израел, което също е приоритет на администрацията на Байдън.

Това може да е малко вероятно на фона на сегашния пожар, но изчакването на по-подходящ момент все пак би било много по-добре, отколкото да се опитвате да преодолеете петролна война. Само преди пет години Иран атакува саудитски петролни съоръжения, едно от най-големите краткосрочни прекъсвания на доставките в историята. Двете страни изгладиха различията си преди година - с китайско посредничество - което предполага, че нито една не вижда енергийните войни като продуктивни.

Прогнозите за Близкия изток често граничат с глупостта, предвид нестабилната и изпълнена с насилие история на региона. И все пак петролът е преминал през множество войни и безброй сблъсъци и това е вероятният резултат и този път. Ако само мирът беше лесно постижим като петрола.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.