Снимка: iStock

Отвъдморските фондове се върнаха към продажбата на китайски облигации през януари, след едномесечна пауза, подчертавайки сравнително непривлекателната доходност на дълга, деноминиран в юани, тъй като Пекин поддържа паричната политика разхлабена, за да подкрепи растежа, пише  "Блумбърг".

Чуждестранните притежания на китайски оншорни облигации на междубанковия пазар, включително суверенни дългове, банкови дългове и други ценни книжа с фиксиран доход, се понижиха със 106,5 милиарда юана (15,5 милиарда долара) до 3,28 трилиона юана, най-ниското ниво от 2020 г., според изчисления на "Блумбърг", базирани на данни от China Central Depository & Clearing Co. и Shanghai Clearing House. Това е и най-големият отлив от май.

Цифрите бяха силно очаквани, тъй като данните от декември показаха, че чуждестранните инвеститори са добавили към притежанията на китайски облигации след рекордни изходящи потоци през по-голямата част от миналата година. Глобалните фондове се стремят да видят как националният дълг и юанът реагират на повторното отваряне на страната от Covid Zero и перспективите за паричната политика, докато централната банка се стреми да подкрепи възстановяването.

Има редица положителни страни за китайските облигации през тази година, включително подобряваща се икономика, която може да повиши настроенията към активите на нацията, докато те могат да се възползват от пасивни потоци на фона на възстановяване на глобалния дълг поради това, че са компонент на индекса. Сред негативите е, че те може да са изложени на риск от преразпределение на активи, тъй като инвеститорите търсят по-високодоходни активи, докато различията в политиките между Китай и САЩ намаляват търсенето на ценни книжа на азиатската страна.

"Проследяването на индексите и притокът на разпределение на резерви в китайски облигации трябва да се възобнови тази година, но активните инвестиционни потоци е малко вероятно да се върнат, докато отрицателната разлика в доходността на китайските облигации спрямо държавните облигации не стане положителна или юанът не се засили", каза Линан Лиу, ръководител на макростратегията за Голям Китай в Deutsche Bank AG в Хонконг. 

"Изходящите потоци вероятно ще продължат, докато задграничното търсене не се повиши през втората половина, което би трябвало да помогне за увеличаване на годишния приток до 250 милиарда юана", добави Лиу.

Доходността на 10-годишните облигации на Китай е 2,92% в сравнение с 3,82% за държавните облигации на САЩ с подобен матуритет. Тази отстъпка в доходността беше един от факторите, които подтикнаха чуждестранните инвеститори да намалят притежаваните от тях държавни облигации на страната с 66,3 милиарда юана миналия месец.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите и стоковите пазари.