Снимка: iStock

Петролът се насочи към трети месечен спад, най-дългата поредица от спад от повече от две години, поради перспективите за по-бавен глобален растеж, тъй като централните банки затягат политиката и Китай продължава със своята стратегия Covid Zero, пише "Блумбърг".

West Texas Intermediate, който се търгуваше над 92 долара за барел след падане във вторник, загуби повече от 6% през август, достигайки най-ниското ниво от януари в средата на месеца. В САЩ Федералният резерв повишава агресивно лихвите, за да потуши инфлацията, докато Европа е обхваната от енергийна криза, която може да предвещава рецесия. В Азия растежът в Китай, най-големият вносител на петрол, се забави.

Търговците също така проследяват набор от проблеми, свързани с доставките. Въпреки че имаше значителни вълнения както в Либия, така и в Ирак през последните дни, добивът на петрол и в двете страни членки на ОПЕК изглежда не е засегнат досега. Отделно, преговорите за съживяване на иранска ядрена сделка, която може да отключи по-голям износ на суров петрол, се проточиха.

Спадът на петрола през август бележи последната глава от бурната година, като цените се повишиха през първата половина от руската инвазия в Украйна, след което бяха подкопани, тъй като централните банки смениха посоката и Москва успя да запази по-голямата част от износа. Неотдавнашният спад на суровината накара Саудитска Арабия от ОПЕК+ да повдигне възможността алиансът да намали добива, въпреки че руските медии съобщиха, че групировката не обсъжда подобен ход в момента.

Основната тема „са песимистичните макроикономически очаквания, съчетани с ограничено предлагане от ниски запаси“, каза Джоу Ми, анализатор в Chaos Research Institute в Шанхай, който е свързан с Chaos Ternary Futures Co.

Данните от сряда подчертаха предизвикателствата, пред които е изправен Китай. Фабричната дейност се сви през август за втори месец, като икономиката понесе удар от епидемии от Covid-19, криза на пазара на имоти и недостиг на електроенергия.