Снимка: iStock

В края на миналата година Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви приключването на програмата си за изкупуване на облигации за 2.6 трлн. евро. Само четири месеца по-късно има все повече доказателства, че икономиката на еврозоната показва само временна слабост, пише CNBC. 

"Индексът на мениджърите за покупки в еврозоната (PMI) нарасна с много бавно темпо в края на първото тримесечие, като растежът спадна до един от най-бавните темпове, наблюдавани от 2014 г. насам. Причината е задълбочаващият се спад в производството, което спадна с най-рязко темпо от близо 6 години насам", заяви Крис Уилямсън, главен бизнес икономист на IHS Markit.

Това е проблем за ЕЦБ, тъй като по-бавният растеж и търсенето няма да спомогнат за връщане на инфлацията в еврозоната към целта на ЕЦБ от 2%. Засега не се очаква повишаване на лихвените проценти през тази година, като дори се разисква дебат за намаляване на тежестта на отрицателната лихва по депозитите.

"Ние очакваме първото увеличение на лихвите да бъде през октомври 2020 година. ЕЦБ би трябвало да намали натиска за излизане на лихвените проценти от отрицателна територия", заяви Дирк Шумахер, анализатор на Natixis във Франкфурт.

Така нареченият двустепенен подход би означавал, че банките са освободени от заплащането на годишната такса от 0.40% върху излишните си резерви. Това ще увеличи печалбите на банките в момент, когато много кредитори се борят с ниската рентабилност. Някои от членовете на Управителния съвет на ЕЦБ твърдят, че подкрепят подобен ход.

"Следващият възможен момент за обявяване на промени в политиката на ЕЦБ е през юни. Подробностите ще бъдат посочени в новите макроикономически прогнози на ЕЦБ", коментира Марк Уол, главен икономист в Deutsche Bank.

Припомняме, че на 7-и март ЕЦБ остави непроменени рекордно ниските си лихвени ставки и подчерта, че няма да започне да ги повишава поне до края на 2019 година. В същото време ЕЦБ обяви нова програма за евтино кредитиране на търговските банки, която ще стартира от септември (т.нар. TLTRO III).

TLTRO III са заеми, които ЕЦБ предоставя на евтини цени на банките в еврозоната. В резултат на това кредиторите са в състояние да осигурят по-добри условия за кредитиране на клиентите, което от своя страна стимулира реалната икономика.

Според оповестените през миналата седмица протоколи от последното заседание, някои от членовете на ЕЦБ са настоявали, че централната банка не трябва да повишава основните си лихвени ставки преди март 2020 година.

"ЕЦБ може да пренастрои смесените си политики на едно от предстоящите си заседания, ако икономическата и инфлационна перспектива се развиват по-неблагоприятно от очакваното", показва стенограмата от последното заседание.

Централните банкери са предупредили, че редица външни рискове натежават върху силно експортно-ориентираната икономика на еврозоната - от търговските напрежения между САЩ и Китай до евентуален неконтролиран Brexit (излизане на Великобритания от ЕС без двустранно споразумение).

Докато членовете на ЕЦБ все още се надяват на възстановяване на икономическия растежа през втората половина на 2019 година, в същото време те са признали на срещата през март, че подобни прогнози могат да се считат за оптимистични.

"Някои от факторите, които стоят зад икономическото забавяне, като например представянето на Китай, едва ли ще изчезнат след няколко месеца. Постоянната несигурност може да започне да оказва по-силно отрицателно въздействие върху инвестициите", посочват участници на последното заседание на ЕЦБ.

Тъй като лихвените проценти вероятно ще останат отрицателни за още известно време, някои от членовете на централната банка са изразили загриженост, че постоянно ниските лихвени проценти могат да навредят на търговските банки в региона.

Още по темата:

Еврото може да поскъпне, ако Драги отговори на очакванията към ЕЦБ

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ

Евро-долар - приключи ли спадът?