Снимка: iStock

Съвременният свят живее в дългове и тази практика се пренася от вековете. Достигнат обаче беше „световен" рекорд. Националният дълг на САЩ за първи път надхвърли 22 трилиона долара. Това се случи само 11 месеца след като сумата превиши 21 трилиона долара.

Вижте още: Държавният дълг на САЩ достигна до ново рекордно ниво

Дългът нараства много бързо, особено слeд встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп. И още един сигнал в червено за САЩ: Бюджетната Комисия на Конгреса прогнозира, че дефицитът през тази година ще бъде 897 млрд. долара, което е с 15% повече от миналата година. Освен това, ако това темпо на нарастване на дефицита, до 2022 година, когато изтича мандата на Тръмп, цифрата може да надхвърли 1 трилион долара.

Трупането на дълг както на физически лица, така и на юридически, а и на цели държави, има дълга история, но също толкова дълга във времето история има и опрощаването на дългове.

В своето изследване „Този път е различно: осем века на финансови безумия" (This Time is Different: Eight Centuries of Financial Folly - книгата е преведена на български от изд. „Сиела" преди три години) икономистите Кармен Рейнхарт и Кен Рогоф проследяват историята на световния дълг като се започне от Моисей и се стигне до наши дни - с гръцката криза.

Двамата предупреждават, че преструктурирането и отмяната на дългове често стават част от всеки значителен период на финансова криза. „Ако има една обща тема за широкия спектър от кризи, които разглеждаме в тази книга, то това е, че прекомерното натрупване на дългове, независимо дали става въпрос за правителство, банки, корпорации или потребители, често представлява по-голям системен риск отколкото изглежда", обобщават двамата икономисти.

Тяхното пътешествие в историята обхваща 66 страни от пет континента, като се прави цялостен поглед върху разновидностите на финансовите кризи, превеждат ни през удивителни правителствени просрочия, банкови паники и инфлационни сривове - от средновековни валутни обезценявания и катастрофи до днешните рискови финансови кризи. Събрани и съпоставени са данни за повече от 800 години...

И най-важният урок от книгата на Рейнхарт и Рогоф е, че финансовата либерализация и финансовите кризи вървят заедно като кон и каруца. Затова не е изненадващо, че през последните 30 години се наблюдават вълни от финансови кризи, от които всяка последна е само най-голямата. Сегашната криза (книгата е издадена през 2009 година) е най-тежката от Великата депресия. И все пак, твърдят авторите, никой не би трябвало да бъде изненадан от този резултат. САЩ показаха всички класически симптоми на една страна, която се насочва към криза: огромен дефицит по текущата сметка; покачващите се цени на жилищата; ръст на кредитите; и, да не забравяме, прекалено самодоволните регулатори.

В книга на Кармен Рейнхарт и Кен Рогоф има и една своеобразна историческа класация за отписването на дълговете. Ето кои са най-големите в световната история:

Юдейско-християнска традиция

Практиката на опрощаване на дълговете се корени в Стария Завет. Според Моисеевите закони, всяка седма събота от годината се извършва огромно опрощаване на всички дългове: кредиторите освобождават много от своите длъжници, евреите, от всички задължения. На всяка 49-та година се обявява най-мащабното опрощаване на всички дългове в страната.

За разлика от съвременното разбиране, когато длъжникът не може да погаси задължението си заради разточителство или защото не спазва древните семейни традиции, опрощаване по законите на Моисей няма. Разбирането е, че както кредиторът, така и длъжникът имат задължения на първо място към Бога и ако са прегрешени пред него, няма опрощаване на дълга.

По това време заемите не са били използвани за печелене на пари, а по-скоро начин да се помогне на съседа или съгражданина. В същото време всички се придържат към принципа, че цялото световно богатство принадлежи на Бога, а правата на кредиторите към това богатство са само временни.

Сигурно заради това в Новия Завет в една от молитвите към Господ има дори следните думи: "... и ни остави дълговете си, както оставяме длъжниците си".

Древен Вавилон

Един от най-известните датирани случаи на масово опрощаване на дълг е станало в древен Вавилон (територията на днешен Ирак). През 1792 г. пр. Христа самопровъзгласилият се за шести крал Хамураби е простил на жителите на страната всички дългове към правителството и , високопоставени служители и чиновници.

В писмен вид законите на Хамураби се съхраняват в Лувъра в Париж. В тях се казва, че всички, които дължат зърно през годината, когато нямаше реколта поради липса на дъжд, може да не се плащат дългове. Опрощаването на дълговете на Хамураби е част от традицията, която произхожда от древна Месопотамия, почти 2400 г. преди Христа.

В периода от 2400 до 1400 г. преди новата ера, историците са преброили около тридесет случаи на мащабни отписвания на дългове, които винаги са свързвани с големи празници. По традиция такова събитие е придружено с ритуал на физическото унищожаване на табелите, върху които са записани всички дългове.

Спасяването на Европа от Великата депресия

След края на Първата световна война Европа е затънала в дълг и депресия. До средата на 30-те години на миналия век много страни започват да се отдалечават от световните стандарти с надеждата да стимулират икономическия растеж, като се пренебрегва тежестта на остаряла система за обмяна на валута. Като част от този процес много европейски правителства са отписали и голяма част от дълга на своите държави.

От 1932 до 1939 година средното отписване на дълг съставлява 19% от БВП на развитите икономики, според икономистите Кармен Рейнхарт и Кристоф Тресбек. Отписването на дългове на такива страни като Франция и Гърция, дори и повече - съответно близо 50% и 40% от БВП.

Пълното погасяване на държавните дългове преди Втората световна война е било рядкост. Финландия е единствената европейска държава, която напълно е изпълнила своите следвоенни задължения.

Следвоенното Германско чудо

През 2015 г., когато дълговата криза в Гърция е в разгара си, само 16% от анкетираните германци смятат, че еврозоната трябва да отпише част от дълга на Гърция. Въпреки че в исторически план, при това не чак толкова отдавна, след Втората световна война, самата Германия е била страната, която е получила опрощаване на голяма част от дълговете и следвоенните задължения от други държави.

Така след края на Втората световна война в рамките на Лондонското дългово споразумение от 1953 г. се наблюдава постепенно и пълно отпадане на външния дълг на Германия.

Размерът на отписаните суми от всички държави достига почти 280% от БВП на страната за периода от 1947 до 1953 година, според историка Албрехт Ричи.

Това позволи на Германия да се върне на финансовите пазари и да стане част от Международния валутен фонд и Световната банка, а в момента да е водещата икономика на Европа.

Много историци смятат, че икономическото чудо на следвоенна Германия би било невъзможно без лондонския договор от 1953 година.