Снимка: pixabay

Европейската централна банка (ЕЦБ) предупреди, че от 27 януари спира 500-евровите купюри, а на централните банки на Австрия и Германия срокът се удължава до 26 април, заради логистични причини, уточнява финансовия регулатор на еврозоната на сайта си.

Смята се, че точно тези банкноти се използват най-често за изпиране на мръсни пари и за финансиране на тероризма, а европейските медии много често наричат 500-евровите банкноти „парите на Усама бин Ладен" (ликвидираният бивш лидер на терористичната групировка Ал Кайда).

Политическото решение за прекратяване на емисията от 500-евровите банкноти ръководството на ЕЦБ взе на 4 май 2016 година, когато бе приключен прегледът на купюрния строеж на новата серия от евробанкноти „Европа" със специална защита и с надпис на български, в която няма да бъдат включени 500-еврови купюри, а само от 5 до 200 евро.

Обновяването на серията започна постепенно, като първата серия от 5-евровите купюри беше пусната през май 2013 година. Следващите бяха от 10 евро и 20 евро, пуснати съответно през 2014 и 2015 година. 50-евровата нова емисия беше пусната в обращение на 4 април 2017 година.

Данните на ЕЦБ сочат, че

делът на 500-евровите банкноти

в общия оборот на евровите купюри е само 2.4% и около 261 млрд. евро или 20% от общата стойност на всички евробанкноти в обращение. Към началото на декември 2018 г. в обращение са били почти 521 милиона 500-еврови банкноти, според статистиката на ЕЦБ.

Каква част от тези банкноти ще останат в евроепейците трудно може да се прогнозира, но според анализатори, най-малко една десета то тях или 52.1 млн. 500-еврови купюри няма да бъдат върнати в централните банки. Основание за прогнозата е проучване на „Блумбърг" от октомври миналата година, според което общата сума стари и излезли от употреба банкноти възлиза на 15 млрд. евро, които се пазят от жители на страните от еврозоната.

Германия е лидер

Почти половина "скрити съкровища", предимно германски марки, в региона се намират в Германия, въпреки че еврото е пуснато в обращение най-рано в най-голямата европейска икономика на 1 януари 2002 година и в още 11 страни-членки на еврозоната.

На второ място след Германия е Франция, където остава голям брой непредадени в банките стари франкове. На трето място е Испания, където песетата отдавна е заменена с еврото, но много купюри и монети от бившата национална испанска валута все още не са предадени за обмяна.

Около една трета от общия брой остарели банкноти

и монети в еврозоната в момента са безполезни. 12 национални централни банки се отказаха от задълженията си да изтеглят стари монети от обращение и да възстановят на притежателите им стойността към датата на предаване. Срокът за размяна на банкноти изтече във Франция, Италия, Финландия и Гърция.

За щастие на германците, те не трябва да бързат. Бундесбанк обяви, че "безкрайно" ще обменя "неограничен брой" германски марки.

Най-бързо спря да приема банкноти от старата си валута - ескудо, Централната банка на Португалия, още в края на същата година, когато беше прието еврото (2002 година). Това направи 48% от банкнотите ескудо в обращение до края на 2001 година, безполезни.

Крайните срокове за обмен

на налични стари пари станаха повод за протести и недоволства от някои жители на еврозоната, които пропуснаха възможността да обменят спестяванията си.

През 2016 година Банката на Италия бе осъдена да изкупи лири на стойност 2.5 милиона евро, след като гражданите се оплакаха пред Конституционния съд на страната, че централната банка неочаквано е променила срока за размяна на пари през 2011 година.

Още по темата:

Еврото навършва 20 години - какво трябва да знаете?

Факти за парите

Стодоларови фалшиви банкноти са засечени в Европа