Германската икономика е в добра форма, тъй като прогнозата за търсенето на вътрешния пазар остава позитивна. Икономическите перспективи пред еврозоната също не са толкова зле, колкото се обрисуват. Това посочва немската централна банка Бундесбанк в своя годишен доклад.

„Постепенно възстановяване на еврозоната вероятно ще продължи през тази и през следващата година", отбеляза президентът на Бундесбанк и член на Управителния съвет на ЕЦБ Йенс Вайдман при представянето на днешния доклад. В същото време обаче има повишаване на икономическата несигурност в Китай и дори в САЩ, въпреки че няма признаци за "рязко влошаване" на втората най-голяма икономика в света.

Според Бундесбанк подновеният спад на цените на петрола е в тежест за световната икономика, но е "несъмнено положителен" за еврозоната, тъй като подобрява спестяванията на потребителите както в Германия, така и в цялата еврозона с около 0,5% от БВП.  

„Спадът на петролните цени допринася съществено за възходящата посока на вътрешната икономика в региона", се посочва в докладът.

Що се отнася конкретно до Германия, Бундесбанк също обрисува предпазливо оптимистична картина.

„Тази година вероятно ще видим оживено вътрешното търсене, което да подхрани  икономическа активност и тя безспорно ще остане във възходяща траектория през 2016 година въпреки слабо повишение на рисковете", каза Вайдман.

В годишния доклад на централната банка се отбелязва, че заетостта в страната е достигнала рекордно ниво през миналата година, докато безработицата е продължила да се понижава, спомагайки за осезаемо увеличение на реалните доходи с 2,2 процентни пункта.

Според Бундесбанк държавните разходи за бежанците могат да достигнат сумарно 0,75% от БВП на Германия до 2017 година, като според нея това ще представлява важен стимул за икономическия растеж, тъй като притокът на емигранти има възможност да повиши производствения потенциал на страната с около 0,25% през тази и следващата година.

Йенс Вайдман не пропусна да изрази за пореден път своята резервираност относно възможността за по-нататъшна стимулираща политика от страна на ЕЦБ, имаща за цел борба с много ниската инфлация в еврозоната.

Според него би било опасно да се игнорират дългосрочните рискове и страничните ефекти от вече силно разхлабената парична и лихвена политика на ЕЦБ. Той не споделя широко разпространеното притеснение, че много слабите темпове на инфлация се пренасят върху икономиката чрез по-нисък ръст на заплатите, известно като т.нар. "вторични ефекти".

„Някои наблюдатели виждат сегашните относително ниски темпове на растеж на заплатите в еврозоната като предупредителен сигнал. Въпреки това, аз считам, че в момента тези страхове са пресилени", отбеляза Вайдман.

Коментарите от може би най-яростния критик на прекалено стимулиращата политика на ЕЦБ представляват допълнително доказателство, че шефът на банката Марио Драги може би ще трябва да извърви доста труден път, за да спечели единодушие в Управителния съвет за всяко едно по-нататъшно усилие за разширяване на паричните и лихвени стимули.