Марио Драги - президентът на ЕЦБ отново подчерта, че Управителния съвет на банката се ангажира да преразгледа своята позиция относно досегашната парична и лихвена политика на следващото заседание през март на фона на засилващите се рискове за влошаване на инфлацията в еврозоната.

Говорейки в понеделник на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург, Драги защити настоящата нестандартна парична политика на централната банка, включваща т.нар. програма за "количествени улеснения" (месечни покупки на еврооблигации за 60 млрд. евро), като се аргументира, че тези мерки са довели до смекчаване на реалните рискове пред инфлационната динамика в региона.

"В ход е умерено възстановяване на икономиката на еврозоната, дължащо се главно на вътрешното търсене. Но рисковете за влошаване на икономическото развитие са нараснали отново на фона на повишената несигурност относно перспективите пред растежа на нововъзникващите и развиващи се пазарни икономики, нестабилността на финансовите и стоковите пазари и с оглед на наличните геополитически рискове, отбеляза шефът на ЕЦБ. Динамиката на инфлацията също е станала осезаемо доста по-слаба, отколкото очаквахме на заседанието в началото на декември. Въпреки че най-новата вълна на дезинфлация се дължи основно на подновения рязък спад на цените на петрола, по-слабият от очакваното ръст на заплатите заедно с намаляването на инфлационните очаквания изискват внимателен анализ на каналите, чрез които инфлацията може да повлияе на бъдещите цени и при определяне на заплатите в нашата икономика", допълни той.

Драги заяви пред европейските депутати, че еврозоната би навлязла в явна дефлационна спирала през миналата година, ако ЕЦБ не беше тръгнала по пътя на паричните стимулиращи мерки и на лихвените облекчения през 2014-а година.

Президентът на ЕЦБ посочи: "Въпреки че нашите мерки бяха оценени като ефективни, те също така бяха определени като недостатъчни с оглед на влошаващата се перспектива пред ценовата стабилност. Имаше един конкретен риск, при който, без увеличаване на количествените стимули, целящо установяване на инфлацията в нива малко под 2%, можеше да се отложи във времето тази важна дефиниция за ценовата стабилност в средносрочен план."

Драги също така подчерта дългогодишното мнение на централната банка, че оказваната от нея политическа подкрепа следва да бъде укрепена чрез провеждането на дълбоки данъчни реформи от страна на правителствата в еврозоната, което според него е от жизненоважно значение за увеличаване на инвестициите, заетостта и за тласък за повишаване на производителността.

Той коментира и настояванията от страна на Великобритания за реформи в Европейския съюз. "Трябва да се намери решение, което би укрепило здраво Обединеното кралство в рамките на ЕС, като същевременно позволи на еврозоната да се интегрират още повече и това ще засили доверието в съюза. Архитектурата на Икономическия и паричен съюз също остава незавършена. Европейските граждани и пазари са твърде често неуверени за способността ни да действаме съвместно в дух на обща отговорност. Ние трябва да ги опровергае", заяви Марио Драги.

Президентът на ЕЦБ също така отбеляза, че банката може да преразгледа в бъдеще въпросът с евробанкнотите с висок номинал, но допълни, че все още не е взето конкретно решение.

Драги отбеляза, че шестима членове на Изпълнителен съвет на централната банка "от известно време насам обсъждат този въпрос и вече е в ход техническа работа, чрез която да се разгледа темата за банкнотите с висок номинал".

Големите по размер банкноти, като тези за 500 евро, са доста дискусионни, поради използването им от организираната престъпност.

"Все още не сме взели решение. Има редица въпроси относно това, как най-добре да изпълним конкретното решение и как да го съобщим. Ние искаме да направим промени, но желаем да направим тези промени както е по реда си", посочи Драги и допълни: "Бъдете спокойни. Ние сме решени да не предоставяме комфорт на престъпниците."