През уикенда Европейската централна банка заяви, че най-големите гръцки банки са изправени пред недостиг на капитал от около 14,4 млрд. евро според неблагоприятния сценарий, заложен в последния преглед за качеството активите и "стрес-теста" на ЕЦБ.

До 6-и ноември четирите водещи кредитори - Националната банка на Гърция, "Пиреос", "Юробанк" и "Алфа банк", трябва да представят пред ЕЦБ своите планове, които да очертаят стратегиите им за покриване на техния индивидуален недостиг на капитал. Според базовия сценарий на проведения от ЕЦБ "стрес-тест", общата капиталова дупка на водещите гръцки банки е в размер на 4,4 млрд. евро, ако се осъществят заложените в новата спасителна програма икономически цели.

"Това ще стартира процес на рекапитализация в рамките на програмата за икономическа настройка, който процес трябва да приключи преди края на годината", се посочва в комюнике на ЕЦБ. "Покриването на недостига чрез привличане на капитали ще доведе до създаването на благоразумни финансови буфери в четирите гръцки банки, което ще подобри устойчивостта на техните баланси и способността им да издържат на евентуалните неблагоприятни макроикономически шокове", отбелязва Централната банка.

Подробният преглед за състоянието на банковата система в страната, който е част от трета спасителна програма, беше проведен от банковия надзор на ЕЦБ със съдействието на Европейския механизъм за стабилност и Централната банка на Гърция.

"Програмата за оценка на качеството на активите (AQR - asset quality review) има като резултат обща корекция в размер на 9,2 млрд. евро на банковите активи в балансовата стойност към 30-и юни 2015 година", отбеляза ЕЦБ и допълва: "Също така, необслужваните експозиция (т.нар. "лоши кредити") на четирите гръцки банки бяха увеличени със 7 млрд. евро, като съответните провизии са взети предвид в посочените по-горе корекции по програмата за оценка на качеството на активите."

Според общата оценка, направена от ЕЦБ, гръцките банки е необходимо да повишават техния капитал с общо 14,4 млрд. евро, за да покрият повишаващите се необслужвани банкови заеми.

Очертаващата се финансова дупка се дължи основно на повишаването на броя на гърците, които не можеха или не желаеха да изплатят техните задължения на фона на многомесечния спор между първото правителство на премиера Алексис Ципрас и международните кредитори, който спор преди време засили вероятността за излизане на Гърция от еврозоната.

Наложеният в края на юни контрол в движението на капитала в страната доведе до допълнително изцеждане на гръцката икономика и до повишение на заемите, изложени на риск от неплащане със 7 млрд. евро до общо 107 млрд. евро. Това е приблизително половината от всички кредити, предоставени от четири големи банки в Гърция, според оценка на ЕЦБ. Така например почти 57% от заемите, направени от "Пиреос" са изложени на риск, като това е и банката, която е изложена на най-голям риск относно "лошите кредити".

Факт е обаче, че обявената от ЕЦБ капиталова дупка е по-малка от 25-те млрд. евро, които бяха заделени за подпомагане на банковата система в страната в новата международна спасителна програма за общо 86 млрд. евро и това може да насърчи инвеститорите, като хедж фондовете да купуват банкови акции.

Според Европейския стабилизационен механизъм (постоянния спасителен фонд на еврозоната ESM) гръцките банки може би ще се нуждаят от допълнителен капитал, предоставен от фонда, за не повече от 10 млрд. евро. От фонда ESM също така отбелязват, че Гърция може да получи бързо 10 млрд. евро от средствата, заделени за нейната банкова система. Вторият транш от 15 млрд. евро (от общо 25 млрд. евро) може да бъде достъпен при необходимост, допълни Европейският стабилизационен механизъм и подчерта, че гръцкият капиталов недостиг, според анализа на ЕЦБ, е в рамките на заделените спасителни буфери.

ESM посочи, че банковият преглед е показал, че Гърция може и да не използва всички средства от общата спасителна програма за 86 млрд. евро.