България само на думи е готова да си сътрудничи с Русия. Когато обаче нещата стигнат до дела - гледа какво ще решат в големите западни столици. Зад „завесата от приказки“ за сътрудничество се скриват целенасочени удари по руските политически и икономически интереси.

Затварянето на българското небе за руските самолети с хуманитарни товари за Сирия, а също така повишеното внимание на българските митнически служби към „Лукойл“ накара Русия да поиска обяснение от българския посланик Бойко Коцев - какво иска да постигне София в двустранните отношения. Какво е отговорил българският дипломат за момента не е ясно, пише „Российская газета“, цитирана от БГНЕС.

Въпреки че над половината българи се отнасят със симпатии към Русия, последните политически стъпки на България трудно могат да бъдат определени като приятелски.

В същото време за „вътрешна употреба“ акцентът се поставя не върху конкретните действия на българското правителство, а върху уж някаква „задочната обмяна на реплики“ между министър-председателя Бойко Борисов и външния министър Сергей Лавров.

Видите ли, по думите на Лавров, българският премиер обявил, че енергийните проекти /“Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и петролопровода Бургас-Александруполис/ са били спрени заради интересите на САЩ. Борисов не се съгласи с тази трактовка и отбеляза, че „руснаците продават най-скъпия газ на своите братя православни славяни – българите“. И всичко това се случва на фона на редовните изказвания на официалните лица за абстрактната готовност да изграждат сътрудничество с Русия.

Но зад подобна „завеса от приказки“ се крият неоспоримите факти за целенасочени удари не само по политиката на Русия, но и по бизнеса с руско участие.

Рафинерията „Лукойл-Нефтохим“, най-голямата и съвременна от този тип в страната, получи отказ да продава купено от държавния резерв гориво с вече платен акциз. Правителството в София възприе отказа за смесването на гориво с биокомпоненти за нарушение на закона. Компанията пък определи искането като намеса в своите вътрешни работи. В същото време в България като мантра повтарят, че „Южен поток“ ще се върне, дори на още по-изгодни за страната условия...

По същество, през последната година София убедително доказа, че е готова да разговаря с Москва за всичко взаимноизгодно, полезно и нужно.

Но щом се стигне до дела, то може смело да се погледне какво е отношението по един или друг въпрос във Вашингтон, Берлин и Брюксел и да се направи 100-процентова прогноза.

Българският бюджет сериозно зависи от външни инвестиции, независимо дали става дума за заеми или пари от еврофондовете. А кой плаща?

Мнението на обикновените граждани, симпатизиращи на „братята-славяни“, си оставя тяхно лично мнение. „Ние сме малка страна и не можем да се противопоставим на Европа и САЩ“. Това е най-честият отговор на българина.