Матиас Шеп, дългогодишен кореспондент в бюрото на Spiegel в Москва

Войната в Украйна и руската интервенция в Сирия маркираха повратна точка във времето. Епохата на западното превъзходство си отиде. Вече няма Pax Americana, няма налаган и гарантиран от САЩ ред. Путин просто пое ролята на разрушителя, но зад кулисите дебне Китай.

Ангела Меркел беше права, когато в един поверителен телефонен разговор с Барак Обама, чието съдържание после стана известно, отбелязва, че Путин „живее в друг свят“. Но и Западът се разминава с новата реалност.

Като мантра през месеците, след като Путин анексира Крим и оказа сериозна подкрепа на проруските сепаратисти в Източна Украйна, се говореше, че Русия е в международна изолация.

Зад това за европейците се криеше един противопоставяне, което идваше по-скоро от XIX, отколкото от XXI век. Но световната политика отдавна вече не е европоцентристка, а и САЩ при Обама загубиха и изостави позицията си на единствена глобална сила. Все повече страни се отказват от изолационистката политика спрямо Путин.

Рамо до рамо с китайския си колега Си Цзинпин руският президент тази година прие в Москва и Пекин парадите на победата за края на световната война.

Миналата сряда за 63-я му рожден ден Путин беше поздравен от индийския премиер Наренда Моди в Twitter. „Моля се за вашето здраве, радост и дълъг живот“, написа водачът на народ от милиард души.

Министърът на отбраната на намиращата се в близки връзки със САЩ Саудитска Арабия за кратко време посети два пъти Москва, за да бъдат постигнати споразумения – макар че Рияд иска свалянето на Башар Асад, а Кремъл го подкрепя.

"В продължение на години не се вслушваха в нас, а няколко бомби и ракети по-късно изведнъж решиха да ни вземат на сериозно", се говори в Москва - или ентусиазирано, или примирено, в зависимост от отношението към намесата на Путин в Сирия.

Като се има предвид агресивната външна политика на Русия, германското правителство и Европейският съюз трябва да са изпаднали или в шок или в паника. Те трябва да си припомнят за една рецепта от времето на първата студена война – Хелзинкския процес.

Тогава, през 70-те години на миналия век, светът имаше зад гърба си половин дузина кризи, при някои от които суперсилите бяха почти на ядрена война. Корейската война през 50-те, народното въстание в Източен Берлин през 1953 г., в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г., издигането на Берлинската стена през 1961 г., Кубинската криза през 1962 г. и Виетнамската война не доведоха само до увеличаване на пропастта между Изтока и Запада. Имаше и засилващо се разбиране, че са нужни правила, които да предотвратят превръщането на студената война в истинска.

Поради това през 1975 г. европейските държави, САЩ и Канада се договориха след трудни, продължили години преговори за ненарушимостта на границите, ненамеса във вътрешните работи на други страни и съобразяване с минималните стандарти за човешките права.

Участниците в конференцията по сигурност и съвместна работа в Европа подписаха заключителния акт от Хелзинки. Документът направи Европа по-сигурна и в дългосрочен план, по-свободна.

Освен това може да се спори до безкрай кой в днешната бъркотия е основният виновник за начало на втора студена война - Путин, със своите имперски амбиции или Западът с експанзията на НАТО и ЕС на изток до границите на Русия?

Но много по-важно е да се гледа напред. Старите структури за сигурност от миналото столетие вече не са подходящи. След края на първата студена война правителствата не постигнаха разбирателство за по-нататъшно развитие и наивно се оставиха на течението на дивидентите от мира. Войната в Украйна и руската авантюра в Сирия са следствие от този неуспех.

Когато искаш да увеличиш собствената си сигурност или сфера на влияние за сметка на другия, се стига не до увеличаване, а до по-малко сигурност и стабилност. Поради което Европа се нуждае от нови споразумения за сигурност и сътрудничество. Европа се нуждае от ново споразумение от Хелзинки./БГНЕС, www.darikfinance.bg