Изявлението на Владимир Путин при откриването на общото събрание на ООН беше очаквано от хората по целия свят с нетърпение – преди всичко поради самия факт на пътуването на руския лидер в Ню Йорк, в което едни наблюдатели видяха ход за демонстриране на публична активност, а други – реален опит за започване на урегулиране по някакъв начин на влошените отношения със Запада.

В основна сензация се превърна не речта от трибуната на ООН, а планираната закрита двустранна среща с Барак Обама, която съвсем неотдавна повечето аналитици смятаха за невъзможна. Двамата президенти в своите изявления не отстъпиха и на крачка от заявените си по-рано позиции по двата основни въпроса: Сирия и Украйна. Защо, в такъв случай, те отидоха на преговори? И какво се надяваха да постигнат?

Наблюдателят на руската служба на BBC Артьом Кречетников се обърна за коментар към експерти.

Татяна Пархалина, директор на центъра за европейска безопасност смята, че Русия се опитва да излезе от украинския капан през сирийската врата. Доколкото Ислямска държава и миграционната криза в Европа представляват реална опасност за САЩ и техните съюзници, страните могат, без да накърнят образа си, да се измъкнат от задънената улица в отношенията си. В продължение на година международна коалиция предприема различни действия в Сирия, но това не доведе до нищо. Изглежда западните лидери постепенно променят отношението си и искат да направят опит заедно с Русия.

Неотдавнашното заявление на британския премиер Дейвид Камерън, че проблемът с Асад може да почака до приключване на борбата с Ислямска държава, е сериозен признак. Въпросът е в това, в състояние ли е Дамаск самостоятелно да се справи с Ислямска държава даже при хипотетично признаване от Запада и при доставка на руско оръжие. За сухопътна операция никой засега не говори. От страна на Русия, най-мащабното действие, което можем да си представим, ако заплахата ще се увеличава, е появяване на сирийските летища на наши самолети.

Освен борбата срещу Ислямска държава, се преследва и друга цел. Елитите на Русия и на Запада стигнаха до разбиране на дълбочината на капана, в който всички ние попаднахме във връзка с украинската криза. Отношенията трябва да бъдат възстановени, макар и само по един проблем, тъй като досега решаването на украинския проблем не се получава, а после може и да се получи. Трябва да се изчака до срещата на „четворката от Нормандия “ на 2 октомври в Париж. Едва ли е случайно, че тя беше планирана по време на пътуването на Путин в Ню Йорк. Тогава ще разберем за какво са се договорили с Обама при закрити врата. Едва ли цялата тази дипломатическа активност се води изключително само с пропагандна цел.

Андрей Кортунов, експерт по международни въпроси, председател на аналитичния фонд „Новая Евразия“ подчертава, че нищо неочаквано не се случи.

Бяха изразени традиционните позиции на Русия за Близкия изток и по урегулирането на Украйна, беше дадена и също така традиционна оценка на действията от страна на Запада. Но самият факт от срещата на Обама и Путин говори за наличието на някакви точки на контакт, в противен случай нито единият, нито другият лидер нямаше да губят политически капитал за нея. Обама вече е подлаган на критика от страна на републиканците, в Русия пък много хора изхождат от факта, че Обама вече е „куца патица“, трябва да се изчака до изборите през 2016 г. и да се направят опити за диалог с новия стопанин на Белия дом.

Можем да се надяваме, че на фона на непримиримите изявления в някаква степен все пак ще бъде постигнато сближаване на позициите за Сирия, а даже и по украинския въпрос.

Само че най-вероятният сценария е формирането на две коалиции, действащи против ИД независимо една от друга. Вече е налице коалиция начело със САЩ, сега пред очите ни се появява нова, в която ще влязат най-вероятно Иран, възможно и Ирак и сегашното ръководство в Дамаск. Кой ще провежда сухопътни операции е друг въпрос, тъй като отсъствието на координиране на действията може да доведе до намаляване на ефективността.

Борис Шмельов, ръководител на Центъра за политически изследвания при Института по икономика на Руската академия на науките посочва, че позицията на Путин за Сирия е, че трябва да се води борба не против Асад, а заедно с него да бъде постигната концентрация в борбата срещу Ислямска държава, представляваща много по-голяма злина. С нея можете да сте съгласни или не, но тя е ясна, вътрешно логична и в нея няма нищо неясно.

Възможен ли е сензационен пробив? Естествено, че не. Но в хода на закритите преговори, без оглед на пресата, за насърчаване, на необходимостта да се печелят точки във всяка от страните, най-малко те ще разберат по-добре логиката на действията си един на друг.

Според Сергей Димченко, експерт по Близкия изток на Института за стратегически оценки и анализи, Владимир Путин се опитва да се върне като равноправен партньор в световната общност поради ситуацията с Ислямска държава.

В речта си той сравни предложеният му съюз с антихитлеристката коалиция. Успешен ход. Макар че по мащаб глобално-историческата заплаха от Ислямска държава не може и да се сравнява с Хитлер. Ислямистите също се стремят към световно господство, но на това не трябва да се гледа сериозно, защото и за самите тях е важен процесът, а не резултатът.

На американците е необходимо да правят нещо срещу Ислямска държава, а Русия е в сложно икономическо положение. Спадането на доходите на населението е много сериозен удар по имиджа на президента и, искаш или не, но трябва да започнеш да получаваш инвестиции.

Преговорите едва ли ще дадат веднага резултат, но служат като знак за готовността да бъде търсен компромис. /БГНЕС/Independent