Руският президент Владимир Путин се страхува, че в Русия ще избухне народно въстание, подобно на украинското. Вероятно, той в действителност смята, че масовите безредици са оръжие, което САЩ ще използват срещу Русия и което ще предшества интервенцията на НАТО, пише Bloomberg, цитирана от darikfinance.bg.

Нападението и отбраната – това са понятия, които всеки оценява посвоему. През октомври 1962 г. Никита Хрушчов написа на Джон Кенеди писмо, което позволи да се разреши Карибската криза - "Ние изпратихме на Куба средства за отбрана, които Вие наричате средства за нападение".

Анализаторите от Европейската мрежа на лидерите препоръчват на двете страни с цел да се намалят рисковете да създадат по-прозрачни канали за връзки и да се намали активното провеждане на военни учения.

"Проблемът се е състои в създаването на подбудителни фактори. Всичко което се прави, предизвиква ответна реакция", отбелязва директорът на центъра Йън Киърнс.

Като по-голяма цел авторите на доклада препоръчват на НАТО и Русия да направят опит за създаването на основа за сключването на нов договор по образец на подписания през 1990 г. и вече денонсиран Договор за обикновените оръжия в Европа.

Новото споразумение ще определи какъв вид и къде могат да разполагат въоръжени сили всяка от страните, а също така би осигурил на двете страни възможност за осъществяване на контрол за това как се изпълнява договора.

Най-вероятно тази задача е неосъществима. Самият ДОВСЕ беше доста неудачен. Той беше съгласуван в края на Студената война, но влезе в сила след като прекрати своето съществуване Варшавският договор.

През април договорът загуби всякакъв смисъл, защото Русия окончателно прекрати своето участие в него. Причината беше липсата на единно мнение за това, къде след приключването на Студената война трябва да преминава разграничителната линия между НАТО и Русия.

И следователно оставаше открит въпроса на какъв участък дислокацията на даден брой войски и танкове ще имат нападателен или отбранителен характер. Разположените до Русия бивши съветски републики сега образуват сива буферна зона, което на практика изключва възможността да се постигне споразумение по въпроса за това, на какви участъци се смята за допустимо разполагането на оръжия.

Именно по тази причина опитите да се сключи споразумение за адаптирането на ДОВСЕ през 1999 г. бяха обречени на неуспех. НАТО не ратифицира този нов документ, защото желаеше Русия първо да изтегли своите войски от територии, които с нейна помощ бяха отделени от проруските сепаратисти от Молдова и Грузия – две намиращи се по съседство с Русия суверенни държави.

Позицията на Русия беше, че тя има право да държи там свои войски, защото местните власти са я помолили. НАТО обаче възприемаше руските военни като агресивна и незаконна окупационна сила, използвана за дестабилизирането на обстановката в Молдова и Грузия. И съгласуването на тези две позиции беше абсолютно невъзможно.

Днес всеки опит да се сключи нов договор за дислокацията на войски и въоръжени сили би довел до възникването на още по-сериозни проблеми.

В момента Русия е разположила десетки хиляди военнослужещи в Крим, който тя присъедини, и заявява, че има право да разположи на този полуостров ядрено оръжие.

Трудно можем да си представим как НАТО ще легализира това с международен документ. А в същото време в Източна Украйна има многобройна руска армия и военна техника, които участват в кръвопролитна война, макар Русия да отрича за тяхното присъствие.

Ако ние сме свидетели на началото на нова Студена война, то тя няма да бъде като предишната. Но също както през 40-те и 60-те години на ХХ век, когато още не бяха съгласувани зоните на влияние и правилата на задействане на сили и средства, това е само началният етап на противопоставянето на ядрените държави, и той е най-опасният.