МВФ настоява за опрощаване на гръцките дългове, докато Евпора не е склонна на подобен ход. Това, което изглежда като спор, не е нищо друго, освен чисто техническа дискусия - или всъщност пазарлък, обобщава за Deutsche Welle Жан Данхонг.

Международният валутен фонд (МВФ) смята, че Гърция не може да обслужва дълговете си, тъй като държавният дълг на страната съставлява близо 200 процента от БВП. Фондът ще отпусне пари на Гърция само при условие, че европейците опростят голяма част от дълговете на Атина. Диагнозата от Вашингтон е вярна. Но мнозина се чудят защо този път фондът така стриктно държи на собствените си правила, които наруши през 2010 година. И тогава дълговете на Гърция бяха много над границата на допустимото. Ролф Лангхамер от Института за световна икономика в Кил има обяснение за сегашното поведение на МВФ. "МВФ е под силен натиск от страна на своите акционери. Много от развиващите се и бързоразвиващите се страни смятат, че фондът се отнася към тях много по-строго, отколкото към Гърция", казва той. Ролф Лангхамер смята, че МВФ не е направил точно разпределение на финансовото натоварване при обслужването но лихвите и главницата. "Всяка страна е един безкраен и дългосрочен инвестиционен проект. Не става дума за това, една страна да изплаща дълговете си, а да бъде в състояние да се съобразява с ежедневните си задължения", казва той в разговор с Дойче веле.

Ниски лихви и по-късно погасяване на дълга

С други думи, една страна трябва да изплаща лихвите по дълга само на базата на стопанския си ръст. Освен това лихвите по гръцките заеми са доста ниски. ЕС и Европейският спасителен фонд изискват за помощните си кредити лихви от 0, 6 до 1, 3 процента, което е значително по-малко, отколкото при другите кризисни държави. ЕЦБ получава по-високи лихви, които обаче превежда обратно на Атина. Единствено МВФ изисква високи лихви за отпуснатите от него заеми. При изплащането на дълговете става дума само за погасяване на стари заеми посредством нови. Една нормално развиваща се страна може да се рефинансира на международните капиталови пазари.

Проф. Ролф Лангхамер

В случая с Гърция международните кредитори са грижат за това, да не спира паричния поток. Посредством спешните заеми (ELA), ЕЦБ разрешава на гръцката емисионна банка сама да печата пари за погасяване на кредитите. Европейците са разсрочили във времето гръцките заеми така, че Атина ще започне да ги погасява едва след 2021 година. И тук МВФ е единствената институция, която няма никаква милост към гърците - по разбираеми причини. Казано накратко, гърците плащат минимални лихви на европейските си патрньори и имат много време, преди да започнат да изплащата дълговете си. Заемите от МВФ в размер на 21 милиарда евро са най-скъпата и негъвкава част от дълговете на Гърция. За щастие дълговете към МВФ са същевременно и най-малката част от общата задлъжнялост на Атина. Когата обаче Вашингтонската институция настоява европейците да опростят голяма част от гръцкия дълг, тя изпуска от очи, че това няма да окаже почти никакво влияние върху държавния бюджет на Атина.

Няма воля за реформи

Дори и при опращаване на част от дълговете, ситуацията с гръцкия държавен бюджет не изглажда никак розова. "Гърция има изключително слаба експортна база. Без значително подобряване на възможностите за износ страната няма да бъде в състояние да погасява дълговете си", казва Ролф Лангхамер. Или Атина трябва въведе строги мерки за икономии. През последните години международните кредитори опитаха и двата варианта. Гръцките правителства обаче прокараха само неизбежните мерки за икономии, а провлачиха същинските реформи. И това също допринесе за провала на спасителната политика.

Гърците казаха "не" на реформите и мерките за икономии

За разлика от Португалия и Ирландия, и шест години след избухването на дълговата криза Гърция все още не е готова да направи основни промени. "Референдумът от началото на юли показа, че нито правителството, нито населението стоят зад реформаторския процес", казва Ролф Лангхамер. Затова сега МВФ и Европа водят чисто техническа дискусия и спорят какво би донесло ново опрощаване на дълговете и дали то не противоречи на правилата на МВФ. А истинският проблем се състои в това, че Гърция няма бизнес-модел, който да доведе до стопански растеж.

Отлагане на проблемите

Една трета помощна програма само ще отдалечи проблемите в бъдещето. Ролф Лангхамер обаче е сигурен, че трети спасителен пакет ще има и че МВФ също ще участва в него, макар и различията в мненията на кредиторите да изглеждат непреодолими. "МВФ ще изгуби голяма част от реномето си, ако сега се оттегли. Това би означавало да признае, че трябва да отпише голяма част от дълговете", казва експертът. Американците също ще се погрижат за това, шефката на МВФ Кристин Лагард да не изостави Гърция. Президентът Обама многократно настоява за свежи пари за Атина. Германия също ще държи на присъствието на МВФ. Федералното правителство цени високо експертизите на фонда, парите му и неговата твърдост. С други думи, Германия ще направи компромис спрямо фонда или като намали още лихвите, или като отложи погасяването на дълговете за неопределено време. Това също е един вид опрощаване на дълг, но не бива да се нарича така, за да не се ядосват избирателите. И когато след три години изтече срокът на третия спасителен пакет, на дневен ред отново ще излезе така недолюбваният "Grexit". И всичко ще започне отначало. Вече можете да си го отбележите в календара.