Европейската централна банка (ЕЦБ) не може да преструктурира гръцкия дълг, притежаван от банката, тъй като това би било в противоречие с учредителните договори на еврозоната. Това заяви членът на Управителния съвет на ЕЦБ и шеф на Френската централна банка Кристиан Ноайе, цитиран от БНР.     

Коментарите на Ноайе идват след като гръцкия народ гласува с "не" на референдума в неделя относно условията за спасителен заем от международните кредитори. Някои държави, и по-специално Франция, смятат, че една нова сделка с Гърция би могла да включва и известно облекчаване на прекомерното дългово бреме на страната.

Дългът на Гърция се държи главно от правителствата от еврозоната, ЕЦБ и от Международния валутен фонд (МВФ). В миналото ЕЦБ многократно изключи възможността за преструктурирането на гръцкия дълг, който банката притежава под формата на закупени гръцки държавни облигации в разгара на дълговата криза в еврозоната след 2010 година.    

„По своята същност дългът на Гърция към ЕЦБ е невъзможно да се преструктурира, защото това би било равносилно на директно парично финансиране на страната", заяви г-н Нойер.      

Говорейки по време на пресконференция в Париж, той отбеляза, че ЕЦБ все още не е взела решение относно степента на ликвидност, която може да предостави на гръцките банки след резултатите от вчерашния референдум.

Междувременно друг представител на ЕЦБ - Евалд Новотни, заяви: Сделка в рамките на два дни? Това е пълна илюзия. Така Новотни, който е и президента на Австрийската централна банка, коментира изявленията на Ципрас и компания, че след неделния референдум в страната може да се стигне до споразумение за трета спасителна програма за Гърция в рамките на следващите 48 часа. Вместо това той посочи, че евентуална нова сделка ще се нуждае от време и че никой не може да даде милиарди евро толкова бързо.    

По същото време беше цитиран говорителят на немското финансово министерство Мартин Ягер да посочва, че намаляване на дълга на Гърция не е водеща тема за нас. Той също така отбеляза, че до сега Гърция не е отправила искане за трета спасителна финансова програма от Европейския стабилизационен механизъм (от фонда ESM).

„Писмото на Ципрас от 30-и юни не включва такава официална молба. Правилата на фонда ESM ще определят дали може да бъде оказана нова помощ на Гърция", допълни Ягер.    

От своя страна говорителят на немското правителство Щефен Зайберт каза, че властите в Берлин гледат с респект на резултатите от гръцки референдум и подчерта, че бъдещето на страната ще зависи от новите предложения на властите в Атина.

„Гърция е част от еврозоната. Гръцкото  правителство трябва да действа така, че това да остане в сила и в бъдеще. Все още няма условия за постигане на ново споразумение", посочи той. 

Попитан да коментира днешната оставка на гръцкия финансов министър Варуфакис, Зайберт отговори: „Позициите, а не хората които ги заемат са най-важни за Германия".