Гърция ще се нуждае от допълнително финансиране от страна на Европейския съюз и от нови мерки за облекчаване на дълга с цел постигане на неговата устойчивост и за да се изпълнят заложените за 2020 година дългови цели. Това обяви говорител на Международния валутен фонд (МВФ), цитиран от БНР.

В свой годишен доклад "Оценка на устойчивостта на дълга", публикуван в четвъртък вечерта, Фондът също така сложи на масата и въпроса за така нареченото "Участие на официалния сектор" в облекчаване на дълга и каза, че липсата на прилагане на гръцката програма е направила досегашните прогнози за дълга силно уязвими. Докладът на МВФ беше изготвен преди затварянето на гръцките банки от началото на седмицата и е с дата 26-и юни. Въпреки че докладът не е получил одобрението на Изпълнителен съвет на МВФ, той заключава, че Гърция се нуждае от значително допълнително финансиране, което би довело до по-устойчива динамика на дълга.

„За да се гарантира, че дългът ще бъде устойчив с висока степен на вероятност, гръцките политики ще трябва да се върнат на желания път, но също така падежите на съществуващите европейски заеми ще трябва да бъде разширени значително във времето и новото европейско финансиране, което да отговори на финансовите нужди на Гърция през следващите години ще трябва да се предостави при сходни условия на отстъпки", се посочва в последния доклад на МВФ.

Фондът също така твърди, че всяко едно бъдещо споразумение, включващо по-меки реформи като по-ниски първични излишъци, по-слаби структурни реформи или по-ниски от очакваното приходи от приватизация ще направи "наложително" ново подстригване на гръцкия дълг (трета обезценка на дълга и то от страна на официалните европейски кредитори на страната).

Според прогнозите в последния доклад на МВФ, Гърция ще се нуждае от ново финансиране за 50 млрд. евро между октомври 2015-а и декември 2018-а година, което да доведе до стабилизация на дълга около 150% от БВП на страната през 2020-а и към 140% от БВП през 2022-а година. Тези нови прогнозите на МВФ са значително по-високи от официалните цели, заложените в предходните две спасителни програми за Гърция (договорени през ноември 2012-а), според които дългът трябваше да се свие до 124% от БВП през 2020 година и до 110% от БВП през 2022-а година.

Официалните прогнози, според доклада, включват постигането на средносрочни първични бюджетни излишъци от над 4% от БВП, както и непоколебимо и навременно изпълнение на необходимите структурни и финансови реформи, за да са постигне високо темпо на икономически растеж и да се осъществят заложените приватизационни проекти.

Според МВФ обаче, дори и в този случай рисковете за устойчивост на дълга ще останат значително уязвими и по-специално с оглед на потенциални шокове, свързани с икономическия растеж и с първичния излишък.

Коментирайки преговорите между Гърция и нейните кредитори, които се проведоха през последните седмици (преди да бъдат прекъснати) и в които се предлага намаляване на първичния излишък до 1% от БВП през 2015-а, до 2% през 2016-а, до 3% през 2017-а и до 3,5% през 2018-а година, това ще добави допълнителни финансови нужди за около 13 млрд. евро или за 7% от БВП на страната в следващите три години, се твърди в доклада на МВФ.

Според Фонда е необходим и по-реалистичен подход към приходите от приватизация, тъй като през последните пет години са били събрани едва 3 млрд. евро при планирани приватизационни приходи за цели 23 млрд. евро между 2014-а и 2022-а година.

Като се има предвид значителното отслабване на икономическия растеж, неприлагането на всички договорени мерки, затегнатите условия за финансиране и държавните просрочия, следва да се добавят още 5 млрд. евро към едно бъдещо финансиране на Гърция за следващите три години, показва докладът на МВФ.